На 5 септември 2017 г. се навършиха 40 години от изстрелването на американската космическа сонда Voyager 1. И това е нещо, което вероятно малко хора са очаквали. "Не спира да ме впечатлява - това е технология от 70-те години", споделя учудването си Енрике Медина от Центъра за управление на полетите. "Това е едно най-солидните инженерни творения."

През 2002 г. Voyager 1 стана първият космически апарат, напуснал пределите на Слънчевата система, и понастоящем е най-отдалеченият от Земята обект, създаден от човека.

Voyager 1 е проект на NASA за изследване на далечни планети в Слънчевата система на обща стойност 865 милиона долара. В рамките му са изстреляни два апарата - Voyager 2 през август 1977 г. и Voyager 1 през септември същата година. Основната цел на мисията включва изследване на газовите гиганти Юпитер и Сатурн, както и на големите им луни. Впоследствие NASA решава да насочи Voyager 2 към Уран и Нептун.

Днес апаратите Voyager все още носят на борда си послания към други светове, записани върху позлатени медни плочи. Те съдържат указания за местонахождението на Слънчевата система и Земята, приветствия на 55 езика, както и 115 изображения в областта на математиката, физиката, химията, астрономията, анатомията на човека, живота на хората и записи на различни звуци от нашата планета, откъси от класически музикални произведения, сред които и "Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска.

Въпреки че Voyager има 20 W предавател, той предава някои от най-впечатляващите кадри - от Юпитер и огромната буря, която се вихри на повърхността на планетата, от пръстените на Сатурн, където открива нови луни, за да се стигне по-късно и до полет покрай Уран и Нептун. През 1990 година снимка на Земята, направена от Voyager, вдъхновява Карл Сейгън за книгата му "Бледа синя точица".