Ако сте имали късмет преди 74 000 години, щяхте да оцелеете след суперизригването на Тоба, едно от най-големите катастрофални събития, които Земята е преживяла през последните 2,5 милиона години.

Въпреки че вулканът се намира в днешна Индонезия, живите организми по целия свят са били потенциално засегнати. Като археолог, специализирал в изучаването на вулканични изригвания от миналото, често си мисля колко невероятно е, че хората са оцелели след това събитие, което е било над 10 000 пъти по-голямо от изригването на вулкана Сев. Елена в американнкия щат Вашингтон през 1980 г.

Суперизригването на Тоба изхвърля 672 кубични километра вулканична пепел в стратосферата, създавайки огромен кратер с дължина около 1000 футболни игрища (100 x 30 километра). Изригване с такива размери би довело до затъмняване на небето, което би блокирало по-голямата част от слънчевата светлина и би могло да причини години на глобално охлаждане. По-близо до вулкана киселинният дъжд би замърсил водоизточниците, а дебели слоеве пепел биха погребали животни и растителност.

Предвид всички тези неблагоприятни условия за Homo sapiens като вид, как сме оцелели, за да продължим да пишем историята си до днес?

Човешките популации, живеещи в непосредствена близост до вулкана Тоба, вероятно са били напълно унищожени. Дали хората в други части на земното кълбо са били засегнати, е въпрос, който учените все още проучват.

Хипотезата за катастрофата в Тоба е била една от водещите теории в продължение на много години. Тя предполага, че суперизригването на Тоба е причинило глобално застудяване, продължило до шест години. Според хипотезата, последиците от това са довели до рязък спад в броя на човешкото население до по-малко от 10 000 души, живеещи на Земята.

Този сценарий се подкрепя от генетични доказателства, открити в геномите на днешните хора. Нашата ДНК сочи, че съвременните хора са се разпространили в отделни региони преди около 100 000 години и скоро след това са преживели това, което учените наричат генетично стеснение: събитие, като природно бедствие или избухване на епидемия, което води до значителен спад в размера на популацията. Тези бедствия драстично намаляват генетичното разнообразие в дадена група.

Дали това очевидно намаляване на човешката популация е резултат от суперизригването на Тоба или от някакъв друг фактор, е предмет на оживени дебати. С натрупването на повече данни от климатични, екологични и археологически записи, учените започват да разбират кои условия са били най-важни за оцеляването на човечеството.

За да възстановят събитията отпреди 74 000 години, учените разполагат с един пряк източник на доказателства: скалите и пепелта, изхвърлени от самото вулканично изригване. Този материал се нарича тефра. Учените могат да проследят слоевете от тефра в ландшафта както визуално, така и химически.

Микроскопичното вулканично стъкло, наречено криптотефра, се разпространява най-далеч, което го прави важно за разбирането на истинския мащаб на изригването. Тъй като криптотефра не е видима с невъоръжено око, нейното идентифициране може да бъде истинско предизвикателство. Изследователи като мен внимателно отделят малките стъклени парченца, като пресяват пръстта и използват микроманипулатор – инструмент, който може да взима и премества микроскопични зърна. Този процес може да се сравни с търсене на игла в купа сено и може да отнеме месеци, за да се завърши за едно място.

Всяко вулканично изригване има уникален химичен състав, който учените могат да използват, за да определят от кое изригване произхожда дадена проба от вулканичен материал. Например, тефра от едно изригване може да съдържа повече желязо в сравнение с тефра от друго изригване. С тази информация можем да започнем да разбираме колко големи са били изригванията в миналото и кои са били пряко засегнатите от тях.

Предвид размера и интензивността на суперизригването на Тоба, изглежда почти неизбежно, че хората по целия свят са претърпели огромни страдания. Въпреки това, повечето археологически обекти разказват история за устойчивост.

В места като Южна Африка хората не само са оцелели след това катастрофално събитие, но и са просперирали. В археологическия обект Pinnacle Point 5-6 доказателствата за криптотефра от Тоба показват, че хората са обитавали мястото преди, по време и след изригването. Всъщност, човешката дейност се е увеличила и скоро след това са се появили нови технологични иновации, което показва адаптивността на хората.

Този чудотворен резултат не е ограничен само до Южна Африка. Подобни доказателства са запазени и в археологическия обект Шинфа-Метема 1 в низините на Етиопия, където криптотефра от Тоба е била налична в слоеве, които също запазват следи от човешка дейност.

Тук хората от миналото са се адаптирали към промените в местната среда, като са следвали сезонните реки и са ловили риба в малки, плитки водоеми, които са се появявали по време на дългите сухи сезони. По времето на суперизригването на Тоба хората в този регион също са възприели технологията на лъка и стрелата. Тази гъвкавост в поведението е позволила на хората да оцелеят в интензивните сухи условия и други потенциални ефекти от суперизригването на Тоба.

Макар че изригването на Тоба може би не помага на учените да разберат какво е причинило спада на древните човешки популации до 10 000 индивида, то ни помага да разберем как хората са се адаптирали към катастрофални събития в миналото и какво означава това за нашето бъдеще.

Снимка: Unsplash

Виж още: Коли, тленни останки и още: Това, което изпращаме в Космоса сега, е много по-странно от предишните обекти