
По време на сол (терминът за един "ден" на Червената планета) 4575 и 4576 от мисията си марсоходът Curiosity на НАСА достигна до място, което екипът зад него нарича едно от най-стабилните и сигурни места за цялата експедиция на Марс. Според официалния блог на мисията на НАСА новото местоположение е позволило на изследователите да планират набор от научни операции с минимален риск за превозното средство - рядко предимство предвид непредсказуемия и пресечен терен на планетата. Тази актуализация отразява продължаващия успех на марсохода в навигацията в кратера Гейл и в търсенето на улики за древната геоложка история на Марс.
Успешното изпълнение на сложна маневра за управление позиционира Curiosity на място, което учените от мисията описват като „перфектно място за паркиране“. Всяко колело застана на стабилна почва - нетривиален резултат на марсианска почва - което позволи безопасното разгръщане на роботизираната ръка на марсохода. Екипът не губи време, за да използва това благоприятно местоположение.
Марсоходът успя да разгърне инструментите Alpha Particle X-Ray Spectrometer (APXS) и ChemCam върху внимателно подбрана, плоска скална цел, наречена Tarija. Тази скала е представителна за заобикалящия я геоложки контекст и се смята, че е свързана с боксовидни характеристики - термин, използван за подобни на решетки минерални модели, които подсказват за древна водна активност. В подкрепа на това изследване са изображенията с висока резолюция, заснети с камерата MAHLI и Mastcam, които помагат да се визуализират микротекстурите на мишената и по-широката среда. Тези анализи на състава са от решаващо значение за разбирането на минералния състав и постдепозиционната история на обекта.
Наред с измерванията на състава научният екип даде приоритет на подробното изобразяване на близкия пейзаж. Ключова област на интерес е набор от линейни хребети, разположени северно от сегашната позиция на марсохода. Тези образувания биха могли да посочат геоложки модели на напрежение или движение на флуиди в земните недра, като и двете са от основно значение за реконструиране на еволюцията на околната среда на Марс.
Освен това марсоходът проучва обект, наречен Лагуна дел Байо, който е обещаващ кандидат за изследване на запълването на пукнатини - места, където богати на минерали флуиди може да са отложили материал в скалните пукнатини, вероятно дълго след като се е образувала основната скала. Тези характеристики често са прозорци към химическата среда на минали епохи и предлагат потенциална информация за условията на обитаемост.
ChemCam също така посещава отново наблюдавания по-рано скален откос Мише Моква, за да получи нови данни от изображенията. Сравняването на множество набори от данни от един и същи обект позволява на изследователите да прецизират своите интерпретации и да наблюдават за фини промени с течение на времето - техника, която се оказа жизненоважна по време на мисията.
След като настоящите задачи са на път да приключат, инженерите на мисията се насочват към 54-метрово пътуване до ново място. Този следващ ход е планиран със същата прецизност, с която Curiosity достигна до сегашното си убежище. Ако бъде изпълнен успешно, марсоходът ще премине към фаза на нецеленасочена наука, при която инструментите му автономно ще избират интересни характеристики на повърхността за изследване.
Тази фаза включва системата за автономно насочване ChemCam, която ще избере скала в обсега на марсохода и ще извърши химически анализ. Mars Descent Imager (MARDI) също ще направи подробни снимки под марсохода, за да разбере по-добре терена, по който той преминава. Подобна документация е безценна за изграждането на пълна картина на маршрута на марсохода и геоложките единици, които той пресича.
Едновременно с това сензорите за околната среда остават активни. Планът предвижда измервания на тау от Mastcam за оценка на нивата на прах в марсианското небе, както и изследване на прахови дяволи от Navcam и заснемане на супрахоризонт, като всички те допринасят за дългосрочния запис на мисията за атмосферните условия. В подкрепа на този пакет са непрекъснатите операции на DAN (за откриване на водород под повърхността), REMS (мониторинг на времето) и RAD (радиационни измервания).
Снимка: Unsplash/NASA/JPL-Caltech/LANL
Виж още: 16 млрд. акаунта изтекоха в най-големия пробив на данни в историята досега