Астрономи разработиха дигитален двойник на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST), който може значително да подобри способността му да открива планети извън Слънчевата система. Новата технология позволява на учените да премахват много по-прецизно светлината на далечни звезди от получените изображения и по този начин да разкриват екзопланети, които досега са оставали скрити в техния блясък. Методът вече демонстрира впечатляващи резултати, като помогна на изследователите да открият в архивни наблюдения планета, която преди това е била практически невъзможно да се различи от светлината на своята звезда.

Разработката е особено важна, тъй като едно от най-големите предизвикателства пред съвременната астрономия е директното наблюдение на планети около други звезди. За разлика от звездите, които излъчват огромни количества светлина, планетите не произвеждат собствена видима светлина, а отразяват част от излъчването на своите звезди или излъчват топлинна енергия. В резултат на това те могат да бъдат милиони пъти по-слаби от обектите, около които обикалят. Представете си опита да забележите светлината на малка светулка непосредствено до мощен прожектор – именно подобен проблем трябва да преодоляват астрономите, когато се опитват да заснемат екзопланети.

Обикновено за тази цел телескопите използват специални устройства, наречени коронографи, които блокират директната светлина на звездата, позволявайки на учените да наблюдават по-слабите обекти в непосредствена близост до нея. Въпреки това част от звездната светлина продължава да прониква в изображението и създава смущения, които могат напълно да прикрият присъствието на планета. Допълнително затруднение представляват изключително малките движения и вибрации на самия телескоп. Дори минимални промени в положението на огледалата или оптичните компоненти могат да променят начина, по който светлината достига до детекторите, и да направят изображенията несъвместими едно с друго.

Как работи дигиталният двойник на „Джеймс Уеб“?

За да преодолее този проблем, екипът от изследователи разработва виртуален модел на телескопа, който възпроизвежда физическите процеси, протичащи при преминаването на светлината през неговата оптична система. Технологията е наречена FLIP – Physics-based Learning for Imaging Planets (физически базирано обучение за изобразяване на планети). Тя създава своеобразно цифрово копие на камерата за близката инфрачервена област NIRCam и нейната коронографска система, като симулира начина, по който звездната светлина се отразява, пречупва и достига до чувствителните детектори на телескопа.

За разлика от традиционните методи, които разчитат на сравняване на изображения на различни звезди, FLIP използва физически модел, за да предвиди как би изглеждала светлината на дадена звезда при конкретните условия на наблюдение. След това виртуалният модел се настройва така, че да възпроизведе максимално точно реалните изображения, включително дребните оптични несъвършенства и промените в положението на телескопа. Когато симулираният звезден блясък бъде съпоставен с действителните наблюдения, учените могат да го премахнат много по-прецизно и да откроят слабите сигнали, които преди са се губели в общия светлинен фон.

Интересното е, че макар разработката да използва изчислителни методи, подобни на тези при обучението на системи с изкуствен интелект, изследователите подчертават, че FLIP не представлява стандартен модел с изкуствен интелект. Основата му са известните физични закони и характеристиките на оптичната система на телескопа. Изчислителните алгоритми помагат за оптимизирането на модела, но не заместват физическото разбиране за начина, по който работи инструментът. Именно това позволява на учените да контролират по-добре процеса и да моделират реалните причини за появата на нежеланите светлинни смущения.

Планета, скрита в архивните наблюдения на телескопа

Един от най-впечатляващите резултати от новия метод е свързан с екзопланетата 51 Eridani b, която се намира на приблизително 97 светлинни години от Земята. Това е млада газова планета, обикаляща около звездата 51 Eridani. Макар съществуването ѝ вече да е било известно благодарение на наблюдения с наземни телескопи, тя не е могла да бъде ясно разграничена в предишни изображения на системата, направени от „Джеймс Уеб“. Причината е, че светлината на централната звезда е била достатъчно силна, за да прикрие слабия сигнал на планетата.

Използвайки FLIP, изследователите успяват да моделират и отстранят значително по-голяма част от нежеланата звездната светлина, което позволява на 51 Eridani b да изпъкне в съществуващите данни. Така новата технология демонстрира, че понякога необходимата информация вече се намира в архивите на телескопите, но досегашните методи за обработка не са били достатъчно чувствителни, за да я извлекат. Екипът тества подхода и върху други звездни системи, като резултатите показват подобрение на чувствителността при откриването на слаби планетни сигнали между два и 15 пъти в сравнение с традиционните техники.

Това е особено обещаващо, защото означава, че учените могат да извличат нова научна информация не само от бъдещите наблюдения, но и от вече събраните данни. Вместо да разчитат единствено на изграждането на все по-големи и по-стабилни телескопи, астрономите получават възможност да подобрят ефективността на съществуващите инструменти чрез по-интелигентна обработка на информацията.

Снимка: Unsplash/NASA/Planetary.org

Виж още: Ако има някой, който да направи безопасен управляван от ИИ робот с резачка в ръце, това са тези японски инженери

 

Още от HiEnd