По-рано този месец OpenAI обяви, че е намерила решение на един от най-големите нерешени проблеми в математиката – уравненията на Навие-Стокс – като е насочила 10 000 от своите мощни ИИ агенти да работят по загадката в продължение на 88 часа без прекъсване. Събитието обаче бе съпътствано от полемики, тъй като математици обвиниха компанията, че на практика е присвоила труда им.

Тези спорове все още вълнуват математическата общност, както и въпросът какво научихме от решението, предложено от изкуствения интелект? Оказва се, че не много, тъй като изготвеното от него доказателство, макар и технически коректно, е почти напълно неразбираемо.

„Досега е изключително трудно да се извлече каквото и да е разбираемо за човешкия ум съдържание от това ново доказателство на изкуствения интелект“, заявява пред NPR Джеймс Мейнард, математик от Оксфордския университет.

„Статията не е писана за хора“, потвърждава Хавиер Гомес-Серано, математик от университета „Браун“, който също използва изкуствен интелект в своите изследвания. Доказателството на ИИ би могло да бъде полезно за областта след „сериозно преработване“, добавя той, но „към днешна дата статията не ни дава кой знае какви нови знания“.

Уравненията на Навие-Стокс математически описват движението и поведението на флуидите – от бурните пориви на вятъра до въртящите се океански течения. Те се използват от близо два века с надеждни резултати, но причините за тяхната ефективност остават донякъде загадка. Учените се стремят да изпитат границите на тези уравнения и да проверят дали предвижданията им могат да достигнат критична точка, описваща сценарий, който е лишен от смисъл в реалния свят. Като потвърждение за значимостта на уравненията, през 2000 г. Институтът по математика „Клей“ включи задачата за Навие-Стокс в списъка си с шестте „Проблема на хилядолетието“, като определи награда от 1 милион долара за нейното решаване.

От OpenAI заявиха, че техен екип от агенти с изкуствен интелект е открил сценарий, при който флуидите ускоряват до безкрайна скорост, създавайки „експлозивен растеж“ или сингулярност – явление, което, разбира се, е невъзможно във физическата вселена.

Часове преди обявяването на новината, математикът от Нюйоркския университет Тристан Бъкмастър – който от години работи по проблема на Навие-Стокс – обвини OpenAI, че са се възползвали от труда му без предупреждение или разрешение, като по същество са присвоили идеите му, довеждайки ги до финалния етап на разработка. Той твърди, че работата на OpenAI е следвала същия път като неговата собствена – подход, който според него никой друг в областта не е прилагал. Тъй като е използвал инструмента Codex на OpenAI в своите изследвания, той допусна възможността компанията тайно да е получила достъп до записките му. Бъкмастър твърди, че когато се е свързал с OpenAI по този въпрос, от компанията са предложили да посочат името му в публикацията си, при условие че се откаже от сътрудничеството си с Левент Алпьоге, който по това време е работил в компанията Anthropic.

OpenAI отхвърли обвиненията, но призна, че „не може да изключи възможността деидентифицирани данни, произтичащи от използването на продуктите ни, да са помогнали за подобряването на моделите ни“.

Има и известни възражения относно задачата „Навие-Стокс“, която според OpenAI е решена. За да спечелят наградата на института „Клей“ за задачите на хилядолетието, математиците могат да решат или версията със „зададена сила“ (forced), или тази „без зададена сила“ (unforced). Версията със зададена сила включва външно въздействие, като например гравитация, приложено върху флуидите. Както се посочва в скорошна статия на сп. Scientific American, експертите се интересуват най-вече от намирането на по-чист сценарий, при който уравненията „експлодират“ (т.е. решенията стават безкрайни) без външна сила, а единствено под въздействието на силите вътре във флуида. Решението на OpenAI обаче разчита на външна сила. Нещо повече – скорошно доказателство, представено от математици, твърди, че решението на OpenAI никога не би могло да доведе до решаването на пълната задача.

„Най-важният проблем остава нерешен“, заявява пред Scientific American Луис Силвестър, математик от Чикагския университет. „Задачата на института „Клей“ е решена, но основният проблем, свързан с уравненията на Навие-Стокс – не.“

Въпреки това математиците са единодушни, че макар и силно технически по своя характер, решенията на OpenAI са валидни – дори и да са нужни още много седмици, за да се разнищят сложните и пространни изводи на изкуствения интелект.

Снимка: Unsplash 

Виж още: Една единствена топка на билярдна маса теоретично може да извърши всякакво изчисление