Не можем да изпратим бетон на Марс. Физиката не позволява това, а икономическите аспекти са още по-неблагоприятни. Изстрелването на тежки строителни материали през Слънчевата система просто не е осъществимо с днешните технологии. Но екип от изследователи предложи решение, което не изисква пренасяне на тежки товари. Вместо тухли, те предлагат да изпратим бактерии.

В нова статия, публикувана в сп. Frontiers in Microbiology, учените очертават план за „биоциментиране“ на Червената планета. Вместо традиционно строителство, те предлагат да се използва специфична смес от микроби, за да се свърже рохкият марсиански прах в твърди, устойчиви структури.

Предложението се основава на подробен анализ на марсианския реголит (почва). Изследователите установиха, че макар Марс да е богат на силициев диоксид и желязо, на него липсва калциевият оксид, необходим за производството на стандартен портландски цимент. Без значително количество калциев оксид просто не е възможно да се произведе бетон по земни стандарти на Марс. Именно тук на помощ идват микробите.

Sporosarcina pasteurii е истинска уреолитична машина. Ако я подхраните с урея (съединение, което удобно се намира в човешката урина) и калций, тя задейства химична реакция, която предизвиква утаяване на калциев карбонат. Този естествен цимент би свързал разхлабените частици на марсианската почва, втвърдявайки ги в твърда маса.

Но бактериите са взискателни. Те се нуждаят от кислород и хранителни вещества, като и двете са оскъдни на Марс. Тук влиза в игра вторият микроорганизъм, Chroococcidiopsis.

Тази цианобактерия е екстремофил. Тя процъфтява в пустините и може да оцелее при радиация, която би убила по-слаби организми. В предвидения от изследователите биореактор този микроорганизъм използва слънчева светлина и въглероден диоксид за фотосинтеза, произвеждайки кислород и захари, необходими за оцеляването на „зидарите“.

Това е микроскопичен симбиотичен кръг. Цианобактериите осигуряват жизнената поддръжка, уреолитичните бактерии осигуряват строителната работна ръка, а астронавтите осигуряват уреята.

Но дали това наистина би могло да проработи?

Други предложени методи за строителство на Марс, като термичното синтероване (разтопяване на почвата с лазери или микровълни), са изключително енергоемки.

Биоциментирането е много по-устойчиво. То би използвало 10 пъти по-малко енергия, а тази ефективност е точно това, от което се нуждаете в среда като Марс. Освен това този метод се вписва перфектно в бъдещето на роботизираната автоматизация. Изследователите предвиждат усъвършенствани ровъри за 3D печат, оборудвани с многоосови дюзи. Тези роботи биха смесвали марсианската почва с бактериалния разтвор на място, отпечатвайки жилища слой по слой.

Поне такава е теорията. Изследователите все още не са построили никакъв биореактор. Марс е замръзнал, облъчен и покрит с токсични перхлорати, а ние все още не знаем със сигурност дали и как тези два микроорганизма могат да си сътрудничат при такива екстремни условия.

Но ако тази концепция се потвърди, бихме могли да разполагаме с устойчив и ефективен начин за изграждане на съоръжения на Марс, като използваме микроорганизми и самия прах.

Снимка: Unsplash/Wiki Commons

Виж още: Пролетно почистване: Sony възнамерява да пенсионира марката PlayStation Network