Свикнали сме обонятелните рецептори в носа ни да ни уведомяват всеки път, когато преминем покрай някоя ухаеща  пицария. Тези рецептори предизвикват поредица от реакции в мозъка, които водят до идентифициране на определена комбинация от аромати – разтопен кашкавал, запечен домат, вкусно хрупкаво хлебче. Благодарение на тези невронни съобщения, нашият мозък има възможността да вземе решение дали тези миризми са му приятни или не, и да си избере храна. 

 

Сега се оказва обаче, че носът не е единственият орган в човешкото тяло, който има рецептори за миризма. Учените от Техническия университет в Мюнхен установиха, че кръвни клетки в сърцето и дробовете ни също имат подобни рецептори. Това е установено чрез експеримент, в който в контролирана среда са били изолирани клетки от въпросните органи и поставени в единия край на стаята, а химически получени миризми на вкусна храна са били пуснати в другия. Кръвните клетки са се задвижили в посока на миризмите.

 

На този етап учените не са сигурни каква е точната роля на обонятелните рецептори в органите, различни от носа, но се спекулира, че химическите съставки в различните ухания проникват доста по-дълбоко от носната ни кухина.