Шимпанзетата може би споделят повече когнитивни способности с хората, отколкото се смяташе досега. Ново проучване установи, че шимпанзетата могат да променят своите убеждения, когато им бъдат представени по-силни доказателства, показвайки ниво на рационално мислене, за което преди се смяташе, че е уникално за хората.

Изследователи от Калифорнийския университет в Бъркли и Университета в Утрехт установиха, че шимпанзетата променят мнението си въз основа на силата на новата информация.

Проучването, озаглавено „Шимпанзетата рационално променят своите убеждения“, включваше внимателно проектирани експерименти в резервата за шимпанзета на остров Нгамба в Уганда.

Изследователският екип включваше постдокторантката от Калифорнийския университет в Бъркли Емили Санфорд, професора по психология Ян Енгелман и професора по психология от Утрехтския университет Хана Шлейхауф. Те дадоха на шимпанзетата проста задача за вземане на решение, използвайки две кутии, едната от които съдържаше храна. Първоначално шимпанзетата получиха подсказка, сочеща към едната кутия. По-късно им беше дадена по-силна подсказка, сочеща, че храната се намира в другата кутия.

Много от тях промениха избора си, след като видяха новата информация.

„Шимпанзетата бяха в състояние да променят убежденията си, когато се появиха по-добри доказателства“, казва Санфорд, която работи в Лабораторията за социални произходи на Калифорнийския университет в Бъркли. „Този вид гъвкаво мислене често свързваме с 4-годишни деца. Беше вълнуващо да покажем, че шимпанзетата също могат да правят това.“

Екипът записа първия и втория избор на животните и след това сравни колко често променят решенията си.

„Записахме първия им избор, след това втория и сравнихме дали са променили убежденията си“, обяснява Санфорд. „Използвахме и компютърни модели, за да тестваме как изборите им съответстват на различни стратегии за разсъждение.“

За да потвърдят, че шимпанзетата мислят, а не реагират, изследователите са използвали компютърни модели и контролирани тестове. Тези анализи са изключили обяснения като пристрастие към най-скорошното, при което животните просто предпочитат най-скорошния сигнал или реагират на най-очевидния знак. Резултатите показват, че решенията на шимпанзетата са в съответствие с рационалните модели на преразглеждане на вярванията.

Според Санфорд това откритие предполага, че рационалното мислене съществува по-скоро като непрекъсната верига, отколкото като нещо, което е уникално за човека.

„Разликата между хората и шимпанзетата не е категоричен скок. По-скоро е като непрекъсната верига“, категорична е тя. Санфорд вярва, че проучването има по-широко приложение отвъд поведението на приматите. Според нея разбирането за това как шимпанзетата ревизират вярванията си може да промени начина, по който учените мислят за ученето, развитието на децата и дори изкуствения интелект.

„Това проучване може да ни помогне да мислим по различен начин за подхода ни към ранното образование или за моделирането на разсъжденията в системите за изкуствен интелект“, каза тя. „Не трябва да приемаме, че децата са като празни листове, когато влизат в класната стая.“

Екипът ѝ в момента тества деца на възраст от две до четири години, като използва подобни задачи, за да види как малките деца актуализират своите вярвания. „Много е интересно да се измисли задача за шимпанзета и след това да се опиташ да я адаптираш за малко дете“, продължава тя.

Санфорд планира да разшири това проучване и към други видове примати, за да картира способностите за разсъждение в еволюционен план.

„Те може да не знаят какво е наука, но се ориентират в сложни среди с интелигентни и адаптивни стратегии“, завършва тя. „И това е нещо, на което си заслужава да се обърне внимание.“

Снимка: Unsplash

Виж още: Oppo Find X9 Pro съкруши прехвалените iPhone 17 Pro Max и Pixel 10 Pro XL в теста на батерията