В замръзналата Арктика белите мечки се плъзгат без усилие по леда и се гмуркат във водата при отрицателни температури, но козината им е изключително чиста от скреж. От години учените се чудят защо тези могъщи хищници не се превръщат в ходещи кубчета лед. Оказва се, че отговорът е колкото прост, толкова и изненадващ: мазна козина.

Изследователите анализират проби от косата на шест диви полярни мечки. Те откриват, че себумът на козината, съставен от холестерол, диацилглицероли и мастни киселини, играе решаваща роля за предотвратяване на натрупването на лед. Когато мазнината била отстранена, козината загубила ледоустойчивите си свойства и се държала подобно на човешката коса, която позволява на леда да се придържа лесно.

Изследването предлага нов поглед върху начина, по който белите мечки се адаптират към суровата си среда. То също така открива възможности за разработване на нови материали, които да се противопоставят на натрупването на лед.

Проучването е ръководено от Джулиан Каролан, докторант в Училището по химия към Тринити Колидж в Дъблин и в Ирландския изследователски център AMBER.

„Измервахме силата на ледената адхезия, която е полезен показател за това колко добре ледът полепва по кожата; хидрофобността, която определя дали водата може да бъде изхвърлена, преди да замръзне; и времето за забавяне на замръзването, което просто показва колко време е необходимо на капка вода да замръзне при определени температури върху дадена повърхност“, обяснява Каролан.

„След това сравнихме ефективността на козината от полярна мечка с тази на човешка коса и два вида специализирани ски кожи, изработени от човека.“

Резултатите потвърдиха, че мазната, неизмита коса на полярна мечка силно се съпротивлява на леда. Когато се измие, козината губи мазнината си и се представя подобно на човешката коса, към която ледът полепва лесно.

Допълнителен химически анализ разкрива изненадваща подробност - себумът на полярната мечка не съдържа сквален. Това мастно съединение е често срещано в човешката коса и във водните бозайници като морските видри. Липсата му при белите мечки предполага ключова еволюционна адаптация, която им помага да се противопоставят на натрупването на лед.

Д-р Ричард Хобс подчерта по-широкото въздействие на това откритие. „Животните, живеещи в полярни местообитания, се превърнаха в източник на вдъхновение за разработване на нови материали против обледеняване“, каза той.

Това проучване не само изяснява защо белите мечки избягват натрупването на лед, но и предлага нови начини за създаване на устойчиви, ледоустойчиви покрития. Изследователите се надяват да заменят вредните за околната среда химикали като PFAS, които обикновено се използват в сегашните покрития против заледяване, с алтернативи, вдъхновени от природата.

Освен научните си приложения, това откритие дава ценна информация за техниките за лов на бели мечки и традициите на инуитите.

Снимка: Unsplash

Виж още: Новата Tesla Model Y набра над 70 000 нови поръчки през първите пет дни