Най-малката планета в Слънчевата система може би крие голяма тайна. С помощта на данни от космическия апарат MESSENGER на НАСА учените установиха, че под кората на Меркурий, най-близката до Слънцето планета, може да се намира диамантена мантия с дебелина 18 километра.

Меркурий отдавна озадачава учените, тъй като притежава много качества, които не са характерни за другите планети от Слънчевата система. Сред тях са много тъмната му повърхност, забележително плътното ядро и преждевременният край на вулканичната ера на Меркурий.

Сред тези загадки са и петната от графит, вид (или алотроп) на въглерода, на повърхността на най-вътрешната планета от Слънчевата система. Тези петна накараха учените да предположат, че в ранната история на Меркурий малката планета е имала богат на въглерод магмен океан. Този океан би трябвало да е изплувал на повърхността, създавайки графитните петна и тъмния оттенък на повърхността на Меркурий.

Същият процес би довел и до образуването на богата на въглерод мантия под повърхността. Екипът, който стои зад тези открития, смята, че тази мантия не е графен, както се предполагаше досега, а е съставена от друг много по-ценен алотроп на въглерода - диамант.

„Изчислихме, че предвид новата оценка на налягането на границата между мантията и ядрото и знаейки, че Меркурий е планета, богата на въглерод, въглеродният минерал, който би се образувал на границата между мантията и ядрото, е диамант, а не графит“, казва пред Space.com членът на екипа Оливие Намюр, доцент в KU Leuven. „Нашето изследване използва геофизични данни, събрани от космическия апарат MESSENGER на НАСА.“

MESSENGER (Mercury Surface, Space Environment, Geochemistry, and Ranging) беше изстрелян през август 2004 г. и стана първият космически апарат, който обикаля около Меркурий. Мисията, която приключи през 2015 г., картографира целия малък свят, като откри изобилен воден лед в сенките на полюсите и събра важни данни за геологията и магнитното поле на Меркурий.

Новото изследване е свързано и с една голяма изненада, която дойде преди няколко години, когато учените преоцениха разпределението на масата на Меркурий и откриха, че мантията на тази малка планета е по-дебела, отколкото се смяташе досега.

„Директно си помислихме, че това трябва да има огромно значение за видообразуването разпределението на даден елемент или алотроп сред химичните видове в дадена система на въглерода, диаманта срещу графита на Меркурий“, казва Намюр.

Екипът изследва това тук, на Земята, като използва преса с голям обем, за да възпроизведе налягането и температурата, които съществуват във вътрешността на Меркурий. Те приложиха невероятни количества налягане, над седем гигапаскала, към синтетичен силикат, действащ като заместител на материала, намиращ се в мантията на Меркурий, като достигнаха температури до 2177 градуса по Целзий.

Това им позволи да проучат как минерали като тези, които биха се намирали в мантията на Меркурий в началото на неговото съществуване, се променят при тези условия. Те също така използват компютърно моделиране, за да оценят данните за вътрешността на Меркурий, които им дадоха насоки за това как би могла да се създаде диамантената мантия на Меркурий.

Откритието подчертава разликите между раждането на най-близката до Слънцето планета в сравнение със създаването на другите скалисти планети в Слънчевата система - Венера, Земята и Марс.

Снимка: Unsplash/Robert Lea (created with Canva)/NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Carnegie Institution of Washington)

Виж още: Елитно английско училище накара своите ученици да ползват скромни Nokia телефони