Марсоходът „Кюриосити“ на НАСА в момента изследва кратера Гейл на Марс и предоставя повече подробности за това как климатът на Червената планета се е превърнал от потенциално подходящ за живот в негостоприемен за земния живот. Известно е, че в древността на Марс е имало широко разпространена течна вода, както сочат данните до момента.

Въпреки че повърхността на Марс е враждебна и студена за живот, роботите изследователи на НАСА откриват улики за това дали планетата е поддържала живот в далечното минало.

Инструментите на борда на „Кюриосити“ бяха използвани от изследователите за измерване на изотопния състав на богати на въглерод минерали (карбонати), които бяха открити в кратера Гейл, и за намиране на нова информация за това как се е променял древният климат на Червената планета.

„Стойностите на изотопите на тези карбонати сочат към екстремни количества изпарения, което предполага, че тези карбонати вероятно са се образували в климат, който е могъл да поддържа само преходна течна вода“, казва Дейвид Бърт, който е водещ автор на статията и работи в Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, щата Мериленд.

„Нашите проби не съответстват на древна среда с живот (биосфера) на повърхността на Марс, въпреки че това не изключва възможността за подземна биосфера или биосфера на повърхността, която е започнала и приключила преди образуването на тези карбонати“, казва Бърт.

Изотопите са различни варианти на даден елемент, които имат различна маса. С изпаряването на водата леките версии на въглерода и кислорода са изтекли в атмосферата, докато тежките версии са останали, натрупали са се в големи количества и в крайна сметка са се включили в карбонатните скали.

В статията изследователите предлагат два начина за образуване на карбонатите в Гейл.

В първия случай карбонатите са се образували при поредица от мокри и сухи цикли, които са се случвали в кратера Гейл. При втория начин карбонатите са се образували в много солена вода, която е била в студени, ледообразуващи (криогенни) условия в кратера Гейл.

„Тези механизми на образуване представляват два различни климатични режима, които могат да представят различни сценарии за обитаемост“, казва Дженифър Стърн, която е съавтор на статията и е от НАСА Годард.

„Цикличността на мокро-сухото би означавала редуване на по-пригодни и по-малко пригодни за живот среди, докато криогенните температури в средните ширини на Марс биха означавали по-малко пригодна за живот среда, в която по-голямата част от водата е заключена в лед и не е достъпна за химията или биологията, а това, което има, е изключително солено и неприятно за живот“, допълва той.

Снимка: Unsplash

Виж още: Тази ИИ симулация показва как бихте могли да изглеждате в бъдещето със смразяваща точност