Интересът към Титан, най-голямата луна на Сатурн, не намалява. Плътната му, богата на азот атмосфера, езерата и моретата на повърхността му, както и циклите, които отразяват тези на Земята в зловещи форми на базата на въглеводороди, привличат вниманието от десетилетия. Въпреки че все още не са планирани директни мисии до океанската му северна част, спътникът продължава да се откроява като едно от най-подобните на Земята места в Слънчевата система.

Сред най-изследваните характеристики на Титан е Кракен: обширно море, простиращо се в горните ширини. То често е описвано в сравнения: по-голямо от всичките пет Големи езера, взети заедно, по-масивно от всяко друго извънземно течно тяло, откривано досега. Самият му мащаб заслужава внимание, но доскоро подробностите за дълбочината му оставаха неясни.

По-ранни измервания сочеха, че морето не е особено дълбоко. Достатъчно, за да има значение. Но новопреработените данни от мисията „Касини“ на НАСА промениха това виждане. Проучване, публикувано в Journal of Geophysical Research: Planets, разкри, че части от Кракен могат да достигат дълбочина до 300 метра, което е много по-дълбоко от предишните оценки.

Актуализираните резултати се базират на данни, събрани по време на 104-тото прелитане на „Касини“ над Титан на 21 август 2014 г. По време на това прелитане радарният инструмент на космическия апарат сканира 200-километрова траектория по източния край на Кракен. В участък от 40 километра радарът произведе ясно двойно ехо – едно от повърхността на морето и едно от дъното му.

Подробностите от този анализ са обяснени в статията на НАСА „Измерване на дълбочината на крайбрежието в Кракен на Титан“, в която агенцията описва как радарните отражения са дали оценки за дълбочина от 20 до 35 метра в по-плитките райони. Но в други части от трансекта радарният сигнал никога не се е връщал от дъното, което показва значително поглъщане от съдържанието на морето.

От това изследователите заключават, че централните райони на морето могат да достигнат дълбочина от 300 метра, което прави Кракен не само най-дълбокото известно море на Титан, но и един от най-значителните повърхностни водоеми във външната Слънчева система. Според проучването Кракен съдържа около 80% от повърхностните течности на Титан, което потвърждава централната му роля в хидрологията на повърхността на луната.

На Титан метанът изпълнява същата функция като водата на Земята – изпарява се в облаци, пада като дъжд и се влива в езера и морета. Наред с него се намира и етанът, друг въглеводород, който се образува при разграждането на метана под въздействието на слънчевата радиация. Тези съединения остават в течно състояние благодарение на средната температура на повърхността на Титан, която е около минус 179 градуса по Целзий.

Изследванията показват, че съставът на Кракен може да е по-богат на етан, отколкото се е предполагало досега. Авторите на проучването приписват това на географската ширина и размера на морето, които вероятно водят до по-ниско попълване на метана от валежите или оттока в сравнение с по-малките полярни езера.

Тази хипотеза се подкрепя от наблюдения на повърхността, събрани по-рано от „Касини“ и неговата спътникова сонда „Хюйгенс“, която през 2005 г. потвърди, че метановият дъжд достига повърхността на луната.

Тъй като етанът абсорбира радарната енергия по-ефективно от метана, промяната в състава може отчасти да обясни защо радарните сигнали не се връщат от по-дълбоките региони на Кракен. Характеристиките на тези течности не само влияят на ефективността на дистанционното наблюдение, но и отразяват по-широките геофизични процеси, които оформят повърхността на Титан.

Въпреки успеха на радарната система на „Касини“ има ограничения в това, което може да се наблюдава от разстояние. Неговият радар със синтетична апертура беше оптимизиран, за да проникне през гъстата мъгла на Титан и да картографира повърхността му, но способността да се открива подводната топография зависеше от прозрачността на течността и ъглите на падане.

Когато радарните ехосигнали се губят, изследователите изчисляват дълбочината въз основа на затихването на сигнала – по същество колко енергия е абсорбирала течността. Макар това да предоставя ценна информация, то остава индиректен метод. За да се разбере напълно физическата и химическата структура на това образувание, ще е необходимо директно проучване.

Осъзнаването, че морето Кракен е значително по-дълбоко, отколкото се смяташе, променя предположенията за повърхността и климата на Титан. Море от такъв мащаб, способно да съхранява огромни количества въглеводороди, поражда нови въпроси за геоложката активност на луната, криовулканизма и дългосрочния баланс на метана.

Тези открития също така подсилват трайната стойност на данните от „Касини-Хюйгенс“, които продължават да дават открития години след приключването на мисията през 2017 г. Преанализирането на архивираните радарни следи и усъвършенстването на методите за интерпретация се оказаха от съществено значение за разбирането на една от най-подобните на Земята луни в Слънчевата система.

Течните въглеводородни морета на Титан остават сред най-привлекателните цели за изследване във външната Слънчева система. С изключителния си мащаб и сложност Кракен вероятно ще играе централна роля в бъдещите усилия за разбиране на взаимодействията между повърхността и атмосферата, планетарната химия и потенциала за екзотични форми на обитаемост извън Земята.

Снимка: University of Paris; IPGP; CNRS; A. Lucas/NASA; JPL-Caltech; ASI; Cornell/Nature Geoscience

Виж още: Водач измина 4300 км със своята Tesla, без да поеме волана нито веднъж