Всяка година в началото на студения сезон биваме залети от фрази от рода на "студът отново ни изненада". Но какъв би бил животът ни, ако екстремният студ (а не сравнително нормалните зимни температури, които се наблюдават по нашите ширини) не беше изненада за никого? Така живеят хората в Оймякон, малко градче близо до Якутск, където средната температура за януари е -50°C. 500-те жители на селището са принудени да оцеляват в условия, при които редица нормални ежедневни дейности са неосъществими или представляват огромно затруднение.
Хората в Оймякон се топлят предимно с въглища и дърва, а топлата вода, която използват, идва от термален извор в близост до града. В такива условия не може да става дума за земеделие, но се отглеждат коне и елени, с млякото и месото на които се хранят местните жители. Не може да се говори и за развиване на бизнес. Може би най-близко до идеята е търговията в единствения магазин в града. Училището в града работи докато температурите не паднат до -52°C, но дори да е по-топло, учениците не могат да пишат, тъй като мастилото в химикалките им замръзва. Най-близкият град е Якутск, но близо е относително понятие, имайки предвид, че разстоянието до него се изминава за около два дни с кола. Жителите на града не носят очила, тъй като рискуват те да замръзнат за лицето им, а за използване на мобилни телефони не може дори да се мисли.