Ако Венера е дом на форми на живот в токсичните си облаци, те вероятно няма да бъдат лишени от аминокиселини - един от основните градивни елементи на живота (такъв, какъвто го познаваме). Поне така твърдят учените в резултат на нов лабораторен експеримент.

Въпреки че е "близнак" на Земята, на Венера температурите достигат стотици градуси и тя е покрита с облаци, съставени от разяждаща сярна киселина - безцветна, канцерогенна течност, която разтваря метали, разрушава зъбите ни и дразни очите, носа и гърлото ни. Поради това скалистата планета не се смята за особено благоприятна среда за живот на живите организми; тя определено не е толкова приветлива, колкото изглеждат Марс, ледената луна на Юпитер Европа или Енцелад на Сатурн. Въпреки това учените подозират, че всеки живот, който би могъл да се появи в адската среда на Венера, би могъл да бъде открит да се носи в нейните отровни облаци, които са по-хладни от повърхността на планетата и по този начин биха могли да поддържат някои видове екстремни форми на живот.

В тази връзка нов лабораторен експеримент, проведен от изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT), установи, че 19 аминокиселини изненадващо се запазват поне един месец в разтвор на сярна киселина, който включва и малко вода. Концентрацията на сярна киселина в този разтвор е била подобна на тази, която се среща в облаците на Венера. Резултатите показват, че сярната киселина не е универсално враждебна към органичната химия, която откриваме на Земята, и предполагат, че венерианските облаци биха могли да бъдат домакин на поне няколко от тези сложни, благоприятни за живота молекули.

"Това не означава, че животът там ще е същият като тук. Всъщност знаем, че не може да бъде", казва в изявление Сара Сийгър, астрофизик и планетарен учен от Масачузетския технологичен институт и съавтор на новото изследване. "Но тази работа развива идеята, че облаците на Венера биха могли да поддържат сложни химикали, необходими за живот."

В началото на миналата година Сийгър и нейните колеги разтварят 20 "биогенни" аминокиселини - молекули, които са от съществено значение за всички форми на живот на Земята благодарение на ролята им в разграждането на храната, генерирането на енергия, изграждането на мускулите и други - във флакони със сярна киселина, смесена с вода, за да имитират средата, която се намира в облаците на Венера. В продължение на четири седмици екипът ѝ анализира структурата на тези аминокиселини, сред които глицин, хистидин и аргинин, и установява, че молекулярният "гръбнак" на 19 от молекулите остава непокътнат въпреки силно киселинната среда.

"Хората имат представа, че концентрираната сярна киселина е изключително агресивен разтворител, който ще раздроби всичко на парчета", казва съавторът на изследването Януш Петковски от катедрата по науки за Земята, атмосферата и планетите (EAPS) на Масачузетския технологичен институт (MIT). "Но ние установяваме, че това не е непременно вярно."

Снимка: Unsplash/JAXA/J. J. Petkowski

Виж още: Intel Core i9-14900KS става първият процесор, който минава бариерата от 6 GHz