Слънчевото изригване, което се случи през октомври 2021 г., беше регистрирано едновременно тук, на Земята, на Луната и дори на Марс.

Чрез засичането на едно и също изхвърляне на коронарна маса на тези три различни свята за първи път учените могат да определят по-добре как магнитното поле и атмосферата на планетата работят заедно, за да предпазят живота от такава радиация.

Това първо по рода си откриване на изхвърляне на коронарна маса е още по-впечатляващо поради факта, че по време на изригването нашата и Червената планета са се намирали на противоположните страни на Слънцето, а разстоянието между тях е било около 250 милиона километра.

Изригването беше засечено от орбиталните апарати ExoMars Trace Gas Orbiter (TGO и ExoMars Trace Gas Orbiter (TGO) на Марс, от лунния спускаем апарат Chang'e-4 и Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) на NASA на лунната повърхност и от орбиталния апарат Euglena и Combined Regenerative Organic-Food Production in Space (Eu:CROPIS) около Земята.

Това изригване е предизвикало приток на високоенергийни и следователно бързо движещи се заредени частици по повърхността на тези тела от Слънчевата система. И в този процес феноменът показа необходимостта от защита на човешките космически изследователски мисии срещу опасностите от космическата радиация.

"Космическата радиация може да създаде реална опасност за нашите изследвания в цялата Слънчева система", каза в изявление Колин Уилсън, учен от проекта ExoMars TGO. "Измерването на радиационни събития от високо ниво от роботизирани мисии е от решаващо значение за подготовката на дългосрочни мисии с екипаж. Благодарение на данните от мисии като ExoMars TGO можем да се подготвим за това как най-добре да защитим нашите човешки изследователи."

Обикновено заредените частици попадат в магнитосферата - магнитния мехур около Земята, след което преминават по линиите на магнитното поле и се разпръскват отвъд нашата планета. Това означава, че естественото магнитно поле на Земята предпазва живота от тази слънчева радиация.

Според Европейската космическа агенция (ЕКА) изригването, което избухна на 28 октомври 2021 г., е пример за рядко събитие, наречено "усилване на нивото на Земята", по време на което заредените частици от Слънцето се движат достатъчно бързо, за да проникнат през магнитосферата и да достигнат Земята. Това е едва 73-тият пример за такова събитие от началото на записите през 40-те години на миналия век и остава последният, който е регистриран.

От друга страна, Марс и Луната нямат магнитно поле. Това означава, че заредените слънчеви частици могат да ударят повърхността им по-често, отколкото на Земята. Когато това се случи, се генерира т.нар. вторична радиация от повърхността на тези светове. Въпреки че си струва да се отбележи, че Марс все още има атмосфера. Макар и много по-тънка от земната, тя все още може да спира нискоенергийни частици и да забавя високоенергийните.

Тъй като и Марс, и Луната са горещи точки за бъдещи космически изследвания с екипаж, е жизненоважно да се знае как двете места се влияят от слънчевата радиация и по този начин какво биха могли да изпитат хората на повърхността на тези светове, ако някой ден астронавти се отправят на дългосрочни мисии там.

Един от неблагоприятните ефекти от абсорбирането на радиация е радиационното отравяне, което се дължи на увреждане на костния мозък и може да предизвика симптоми като инфекция и вътрешно кървене. Това може да бъде причинено от радиационна доза над 0.7 Gray (Gray е метриката за радиационна абсорбция). Ако един астронавт погълне над 10 Gray, той вероятно ще умре в рамките на 14 дни.

През август 1972 г. настъпва слънчево изригване, което би доставило точно такава висока доза радиация на астронавт, ако по това време той се намираше на Луната - но за щастие това се случва между мисиите "Аполо 16" и "Аполо 17", които са с екипаж.

Снимка: Unsplash

Виж още: Слънцето разпръсквало ултра силна светлина, без никой да разбере за това