С помощта на обратен инженеринг на данните от екзопланетите, получени чрез космическия телескоп "Джеймс Уеб", екип от астрономи току-що откри десетки малки астероиди - включително най-малките, наблюдавани някога в основния пояс между Марс и Юпитер.

Астероидите, които най-вероятно ще се сблъскат със Земята, не са огромни планети убийци, а по-малки парчета скала с ширина десетки метри - достатъчно големи, за да предизвикат опустошение в един град или регион. Има много повече такива малки астероиди и е по-вероятно те да бъдат изтласкани от основния астероиден пояс и да се насочат навътре към Земята, отколкото техните по-големи събратя. И тъй като те са толкова малки и трудни за откриване, астрономите може да не видят следващия Челябинск или Тунгуска, докато не се окажат точно над нас.

"Успяхме да открием околоземни астероиди с размери до 10 метра, когато те са наистина близо до Земята", казва в изявление планетарният учен от Масачузетския технологичен институт (MIT) Артьом Бурданов, водещ автор на новото изследване, в което се обявяват резултатите от "Уеб".

Но в астероидния пояс, на разстояние 180 млн. км, където повечето от тези малки астероиди започват пътя си към Земята, най-малкият обект, който астрономите са успели да забележат и проследят, е широк около километър.

Поне досега Бурданов и колегите му счупиха този рекорд, като откриха астероид с ширина 10 м, скрит в данните от "Уеб", които първоначално бяха предназначени за търсене на атмосфери около скалисти екзопланети, обикалящи около близката звезда червено джудже TRAPPIST-1.

"Сега имаме начин да открием тези малки астероиди, когато са много по-далеч, така че можем да направим по-прецизно проследяване на орбитите, което е от ключово значение за планетарната защита", казва Бурданов.

Ако се опитвате да заснемете изображение на планета, която преминава пред своята звезда на 41 светлинни години, трябва да филтрирате много "шум" - неща като астероиди, облаци прах и струпвания на междузвезден газ, които се носят през цялото пространство между JWST и TRAPPIST-1.

Един от начините да се постигне това е да се направят няколко изображения на един и същ участък от небето, след което да се подредят едно върху друго. Идеята е, че слаб, но отдалечен обект като червеното джудже TRAPPIST-1, трябва да остане на едно и също място, докато по-близките обекти като астероидите трябва да се движат в зрителното поле.

Когато подреждате няколко изображения на една и съща област, резултатът е няколко изображения на звездата, разположени едно върху друго, което я прави да изглежда по-ярка. В същото време всички слаби движещи се обекти на преден план, които се появяват само на един слой, преди да се преместят на друго място, изглеждат много по-слаби в сравнение с тях.

"За повечето астрономи астероидите се възприемат като паразитите на небето - те просто пресичат зрителното поле и влияят на данните ви", казва в същото изявление съавторът на изследването Жулиен де Вит, също планетарен учен от Масачузетския технологичен институт и член на екипа, открил планетите TRAPPIST-1.

Но какво се смята за шум и какво за данни, зависи от това какво търсите - този път Бурданов и колегите му искаха да търсят малки астероиди, които се появяват като слаби, постоянно движещи се точици инфрачервена светлина в данните на телескопа. Екипът прегледа 10 000 изображения на системата TRAPPIST-1, търсейки слаби светлинни петна на преден план, които биха могли да бъдат астероиди от главния пояс.

Всеки път когато астрономите смятаха, че са открили астероид, те трябваше да преглеждат още повече изображения на околните участъци от небето, за да проверят оценките си за това къде би могла да го отведе орбитата на астероида. В крайна сметка те проследиха 138 неоткрити досега малки астероида с ширина от 10 до няколкостотин метра.

Снимка: Unsplash/MIT/Ella Maru and Julien de Wit

Виж още: Служител на OpenAI твърди, че компанията е достигнала митичния общ изкуствен интелект