Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ може би все пак не е нарушил разбирането ни за Вселената. Преди това астрономите използваха апарата, за да забележат любопитни, слаби и изключително древни червени точки, за които предполагаха, че са гигантски галактики. Но имаше един проблем. Не би трябвало да е възможно такива масивни галактики - най-ранните от които са се образували само около 500 - 700 милиона години след създаването на Вселената - да имат достатъчно материал, за да формират огромно количество звезди и слънчеви системи. (Вселената е на около 13.7 милиарда години.)

Новите данни от мощната космическа обсерватория, която обикаля на 2 милиона километра от Земята, показват, че слабата светлина на тези далечни „малки червени точки“ всъщност се генерира от активни черни дупки в центъра на галактиките. Това означава, че червената светлина, която виждаме, не идва от сиянието на огромен брой звезди.

„Ето как се решава проблемът, който разби визията ни за Вселената“, казва в изявление Антъни Тейлър, астроном от Тексаския университет в Остин, който е съавтор на изследването.

„Противно на заглавията в медиите, космологията не е счупена“, добави НАСА, позовавайки се на по-ранни новинарски материали за космическото затруднение.

Астрономите разгледаха широка съвкупност от червени обекти, наблюдавани досега, които обхващат няколко различни проучвания на уреда и са с продължителност стотици милиони години. Около 70 процента от червените обекти „показаха доказателства за бързо обикаляне на газ със скорост 1000 километра в секунда“, обясниха от НАСА. Това е предупредителен знак за силна черна дупка: черните дупки - обекти с изключителна гравитационна сила - натрупват акреционни дискове от свръхнагрят, бързо въртящ се прах, газ и частици.

Ако изследователите са прави, светлината, която виждате от червените обекти по-долу, е генерирана от черните дупки в центъра на тези ранни галактики.

Случаят обаче не е напълно решен.

Астрономите възнамеряват да продължат да изследват любопитните червени точки. Например тези обекти започват да се появяват в голям брой около 600 милиона години след Големия взрив, но след това рязко намаляват на брой около 900 милиона години по-късно (1.5 милиарда години след Големия взрив). Защо? Дали са закрити?

Учените от екипа зад телескопа „Уеб“ ще продължат да претеглят своите нови наблюдения с нашето разбиране за това как функционира Вселената.

„Винаги има два или повече потенциални начина да се обяснят смущаващите свойства на малките червени точки“, казва Дейл Кочевски, астроном от колежа „Колби“ в Уотървил, Мейн, който е ръководител на изследването. „Това е непрекъснат обмен между моделите и наблюденията, намиране на баланс между това, което се съгласува добре между двете, и това, което е в противоречие.“

Снимка: Unsplash/SA GSFC/CIL/Adriana Manrique Gutierrez/Dale Kocevski (Colby College)

Виж още: Изгубен свят под Тихия океан: откриха мистериозни структури дълбоко в мантията на Земята