Ако някога е имало живот на Марс, следи от него може би все още са замразени под ледената повърхност на планетата. Ново проучване на НАСА и Университета на Пенсилвания предполага, че фрагменти от биомолекули от древни микроби биха могли да оцелеят в марсианския лед в продължение на десетки милиони години – достатъчно дълго, за да бъдат открити от бъдещи мисии, според изявление на университета.

В лабораторни експерименти, симулиращи условията на Марс, изследователите замразиха проби от бактерии E. coli в две различни среди: чист воден лед и смес от вода и съставки, открити в марсианската почва, включително силикатни скали и глина. Пробите бяха охладени до минус 51.1 градуса по Целзий – температурата на ледените региони на Марс – и след това бяха изложени на нива на радиация, еквивалентни на тези, на които биха били изложени в продължение на 20 милиона години на Марс. Резултатите бяха разширени чрез моделиране, за да представят 50 милиона години излагане.

„Петдесет милиона години е много повече от очакваната възраст на някои от настоящите повърхностни ледени отложения на Марс, които често са на по-малко от два милиона години, което означава, че всякаква органична форма на живот, присъстваща в леда, би била запазена“, заявява в изявлението Кристофър Хаус, съавтор на проучването и професор по геонауки. „Това означава, че ако има бактерии близо до повърхността на Марс, бъдещите мисии могат да ги открият.“

Изследователите установиха, че аминокиселините – градивните елементи на протеините – оцеляват много по-добре в чист лед, отколкото в лед, смесен със седименти. Повече от 10% от първоначалните аминокиселини са останали непокътнати след симулираното 50-милионно излагане, докато тези в почвената смес са се разградили 10 пъти по-бързо и не са оцелели. При тестове при още по-ниски температури, подобни на тези на Европа (ледена луна на Юпитер) и Енцелад (ледена луна на Сатурн), изследователите са открили, че това допълнително намалява скоростта на разграждане.

Следователно учените предполагат, че в чистия лед страничните продукти на радиацията като свободните радикали остават затворени и обездвижени, което забавя химичното разграждане на биологичните молекули. За разлика от това минералите в марсианската почва изглежда създават тънки слоеве течност, които позволяват на разрушителните частици да се движат и да причиняват повече щети.

„Тези резултати показват, че регионите, съставени изцяло от лед или с преобладаващо съдържание на лед, са идеално място за търсене на съвременно биологично вещество на Марс“, заявява Александър Павлов, водещ автор и космически учен в Космическия център „Годард“ на НАСА.

Това може да помогне за по-доброто планиране на областите, които да бъдат обект на бъдещи мисии до Марс, и за проектирането на инструменти, способни да пробиват подземни ледени залежи – повечето от които се смята, че са на възраст по-малко от два милиона години, което означава, че всякакви биомолекулярни следи от по-скорошен период на обитаемост биха могли да бъдат запазени в замръзналия лед.

Снимка: Unsplash/NASA/JPL-Caltech/University of Arizona/Texas A&M University

Виж още: Гъвкавият iPhone може да се окаже малко по-поносим в ценово отношение