Революционно проучване, публикувано в Current Biology, озаглавено „Родовете на месоядните динозаври възприемат различни черепни характеристики при гигантски размери“, разкрива поразителни разлики в ловните стратегии на най-големите хищни динозаври в света. Чрез анализ на вкаменели черепи изследователите установиха, че докато някои видове са били умели в разрязването на масивни парчета плът, други са развили челюсти, способни да нанасят страхотни ухапвания, чупещи цели кости.

Изследователите Андре Роу и Емили Рейфийлд от университета в Бристъл са изследвали черепите на 18 вида тероподи, група, която включва тиранозавър рекс, гигантозавър и спинозавър. Всички тези хищници са ходили на два крака, имали са големи глави и страховити зъби, но методите им на лов далеч не са били еднакви.

Според Ерик Снайвли от Щатския университет на Оклахома гиганотозавърът е притежавал тънки, назъбени зъби „като кръстоска между голяма бяла акула и комодски варан“, идеално пригодени за разрязване на плът. За разлика от тях полуводният спинозавър – описан като „чапла с перки, тяло на дакел и зъби като на крокодил“ – е бил създаден за улов на огромни риби, а не за борба със сухоземна плячка.

Екипът използва високоразделителни 3D сканирания на повърхностите на черепа и приложи инженерни техники, които обикновено се използват за анализ на напрежението в мостовете, за да проучи механиката на захапката. Сравнявайки начина, по който челюстните мускули са прикрепени към костите на черепа при тези динозаври с тези на съвременните им родственици като птиците и крокодилите, те откриха, че тиранозавърът е имал коренно различна стратегия на хранене.

И гиганотозавърът, и спинозавърът са проявявали относително по-слаба сила на захапване. Тиранозавър рекс с по-късия и по-дебел череп е атакувал плячката си с невероятна сила, „счупваща кости“ – толкова мощна, че е упражнявала по-голямо напрежение върху собствения му череп, отколкото изследователите са предвиждали. Тази огромна сила може би му е позволявала да счупва костите на големи плячки, давайки му достъп до богатия на хранителни вещества костен мозък.

„Стратегиите за хранене на тези върховни хищници са по-сложни, отколкото смятахме в миналото“, обяснява Фион Вайсум Ма от Музея на птерозаврите в Бейпиао, Китай. Палеонтологът от Хонконг, специалист по гръбначни животни, добавя, че „тиранозавърът е живял в края на късната креда, когато ловът е бил силно конкурентен“, което може да е вдъхновило уникалната му стратегия за хранене.

Откритията подчертават, че дори сред върховните хищници хранителните навици са се различавали значително между видовете и периодите. Тези разлики са оформили не само структурата на черепите им, но и ролята им в праисторическите екосистеми.

Снимка: Unsplash

Виж още: Магията на Steam Deck OS превърна този стар компютър на стойност само 100 долара в пълноценна гейм машина