Изследователи са установили конкретния момент на средна възраст, когато мозъчните ни клетки показват първите признаци на спад на интелектуалния капацитет.

Въз основа на мозъчни сканирания и тестове, обхванали 19 300 души, тази възраст е средно около 44 години. Именно тогава дегенерацията започва да се забелязва, преди да достигне най-бързия си темп на 67-годишна възраст. При достигане на 90 години скоростта на стареене на мозъка се понижава.

Според екипа на новото проучване, ръководен от изследователи от университета „Стоуни Брук“ в САЩ, резултатите могат да бъдат полезни при намирането на начини за насърчаване на по-добро здраве на мозъка през по-късните етапи от живота.

„Разбирането на това кога и как точно се ускорява стареенето на мозъка ни дава възможност за стратегическа намеса“, казва неврологът от университета „Стоуни Брук“ Лилиан Муджика-Пароди.

„Установихме, че в средата на живота мозъкът има критичен период, в който достъпът до енергия започва да намалява, но преди да настъпи необратимо увреждане, което по същество е „завой“ преди „пречупване“.

Екипът успя да идентифицира и потенциален основен двигател на това разпадане: невроналната инсулинова резистентност. Резултатите предполагат, че с напредването на възрастта инсулинът има намален ефект върху невроните, което означава, че по-малко глюкоза се усвоява като енергия - което след това започва да нарушава мозъчната сигнализация.

Идеята, че метаболизмът влияе върху стареенето на мозъка, е подкрепена от генетичен анализ, извършен от изследователите. Активността, свързана с глюкозо-абсорбиращия протеин GLUT4 и мастно-транспортиращия протеин APOE, съвпада с признаците на износване на мозъка.

От това следва, че заместването или възстановяването на енергийните източници за невроните по някакъв начин би могло да спомогне за забавяне на стареенето на мозъка - и потенциално да ни даде още една възможност за лечение на невродегенеративни заболявания (в миналото APOE е бил силно свързан и с болестта на Алцхаймер).

„В средата на живота невроните са подложени на метаболитен стрес поради недостатъчно гориво; те страдат, но все още са жизнеспособни“, казва Муджика-Пароди.

„Ето защо осигуряването на алтернативно гориво по време на този критичен период може да помогне за възстановяване на функциите. Към по-късна възраст обаче продължителното гладуване на невроните може да е предизвикало каскада от други физиологични ефекти, които правят намесата по-малко ефективна.“

Изследователите проверяват хипотезата с група от 101 лица, на които са давани кетонни добавки, които изглежда насърчават инсулиновата чувствителност в мозъчните клетки и потискат метаболитните увреждания. Мозъчната деградация се стабилизира след приема на кетонните добавки, като най-големи ползи се наблюдават при хората на средна възраст (в този случай от 40 до 59 години). Това предполага, че подобен вид лечение може да бъде ефикасно, но времето ще бъде от решаващо значение.

„Това представлява промяна на парадигмата в начина, по който мислим за превенция на стареенето на мозъка“, казва неврологът Ботонд Антал от университета „Стоуни Брук“.

Снимка: Unsplash/Antal et al., PNAS, 2025

Виж още: Иск на музикални компании за авторски права може да реши съдбата на Internet Archive