Въпреки че от хилядолетия тормози човечеството, днес тифоидната треска рядко се счита за заплаха в развитите страни. Но този древен убиец все още представлява сериозна опасност в съвременния свят. Ново изследване разкрива, че бактерията, която причинява тифоидна треска, развива широка резистентност към лекарства и бързо замества щамовете, които не са резистентни.

Понастоящем антибиотиците са единственото ефективно лечение за тифоидна треска, причинена от бактерията Salmonella enterica serovar Typhi (S. Typhi). През последните три десетилетия обаче резистентността на бактерията към перорални антибиотици нараства и се разпространява.

В своето проучване учени от различни страни секвенираха геномите на 3489 щама S. Typhi, заразени между 2014 и 2019 г. в Непал, Бангладеш, Пакистан и Индия, и откриха увеличение на случаите на широко лекарственоустойчива (XDR) Typhi.

XDR Typhi е не само устойчив на антибиотици от първа линия, като ампицилин, хлорамфеникол и триметоприм/сулфаметоксазол, но също така става все по-устойчив на по-нови антибиотици, като флуорохинолони и цефалоспорини от трето поколение.

Още по-лошото е, че тези щамове се разпространяват с бързи темпове по целия свят.

Макар че повечето случаи на XDR Typhi произхождат от Южна Азия, изследователите са идентифицирали близо 200 случая на международно разпространение от 1990 г. насам. Повечето щамове са били изнесени в Югоизточна Азия, както и в Източна и Южна Африка, но супербактерии на тифа са открити и във Великобритания, САЩ и Канада.

„Скоростта, с която се появяват и разпространяват високоустойчиви щамове на S. Typhi през последните години, е истинска причина за безпокойство и подчертава необходимостта от спешно разширяване на превантивните мерки, особено в страните с най-голям риск“, заявява изследователят на инфекциозни болести от Станфордския университет Джейсън Андрюс при публикуването на резултатите.

Учените предупреждават за резистентни към лекарства тифоидни бактерии от години. През 2016 г. в Пакистан беше идентифициран първият щам XDR тифоидна бактерия. До 2019 г. той се превърна в доминиращия генотип в страната.

Исторически погледнато, повечето щамове на XDR тиф са лекувани с антимикробни средства от трето поколение, като хинолони, цефалоспорини и макролиди. Но в началото на 2000-те години мутациите, които придават резистентност към хинолоните, съставляват повече от 85% от всички случаи в Бангладеш, Индия, Пакистан, Непал и Сингапур. В същото време резистентността към цефалоспорини също се разпространява.

Днес е останал само един перорален антибиотик: макролидът азитромицин. И това лекарство може да не действа още дълго.

Проучването от 2022 г. установи, че мутациите, които придават резистентност към азитромицин, също се разпространяват, застрашавайки ефикасността на всички перорални антимикробни средства за лечение на тиф. Макар тези мутации все още да не са приети от XDR S Typhi, ако това се случи, ще се окажем в сериозна беда. Ако не се лекуват, до 20% от случаите на тиф могат да бъдат фатални, а през 2024 г. са регистрирани над 13 милиона случая на тиф.

Бъдещите епидемии могат да бъдат предотвратени до известна степен с конюгирани ваксини срещу тиф, но ако достъпът до тези ваксини не бъде разширен в световен мащаб, светът скоро може да се сблъска с поредната здравна криза.

„Неотдавнашната поява на XDR и азитромицин-резистентен S. Typhi създава по-голяма спешност за бързо разширяване на превантивните мерки, включително използването на конюгирани ваксини срещу тиф в страните, където тифът е ендемичен“, пишат авторите.

„Такива мерки са необходими в страните, където разпространението на антимикробна резистентност сред изолатите на S. Typhi в момента е високо, но предвид склонността към международно разпространение те не трябва да се ограничават само до такива условия.“

Южна Азия може да е основният център на тифоидната треска, като представлява 70% от всички случаи, но ако COVID-19 ни научи на нещо, то е, че вариантите на болестта в нашия модерен, глобализиран свят се разпространяват опасно лесно.

Снимка: Pexels/CDC

Виж още: NASA препрограмира Snapdragon чипа на марсохода си от стотици милиони километра, за да получи свой GPS