Повторението има странна връзка с ума. Вземете например феномена, наречен дежа вю, когато погрешно вярваме, че сме преживели нова ситуация в миналото – оставяйки ни със зловещо усещане за отминалост. Група учени са открили, че дежа вю всъщност е прозорец към работата на нашата система за памет.

Тяхното изследване установи, че феноменът възниква, когато частта от мозъка, която открива познато, се десинхронизира с реалността. Дежавю е сигналът, който ви предупреждава за тази странност: това е вид „проверка на фактите“ за системата за памет. Но повторението може да направи нещо още по-зловещо и необичайно.

Противоположното на дежа вю е жаме вю, когато нещо, което знаете, че е познато, се чувства нереално или ново по някакъв начин. В скорошно изследване, което спечели награда „Шиг Нобел“ за литература, екип учени изследва механизма зад феномена.

Жаме вю може да включва поглеждане на познато лице и внезапно намиране за необичайно или непознато. Музикантите го изпитват за момент – губят се в много познат музикален пасаж. Може да сте го преживели, отивайки на познато място, което обаче ви кара да се чувствате дезориентирани, или пък го виждайки с „нови очи“.

Това е преживяване, което е дори по-рядко от дежа вю и може би дори по-необичайно и обезпокоително. Когато учените молят хората да го опишат във въпросници за преживявания в ежедневието, те дават разкази от рода на: „Докато пиша на изпитите си, пиша правилно дума като „апетит“, но продължавам да гледам думата отново и отново, защото се чудя, че може да е грешна“.

В ежедневието това може да бъде провокирано от повторение или взиране, но не е задължително. Не знаем много за жаме вю, но изследователите предполагат, че ще бъде доста лесно да се предизвика в лабораторията. Ако просто помолите някого да повтаря нещо отново и отново, той често открива, че то става безсмислено и объркващо.

Това беше основният дизайн на техните експерименти върху явлението. В първия експеримент 94 студенти прекараха времето си в многократно писане на една и съща дума. Те го направиха с дванадесет различни думи, вариращи от обичайните като „врата“ до по-рядко срещани като „меч“.

Участниците са помолени да препишат думата възможно най-бързо, като им е казано, че им е позволено да спрат. Няколко причини, поради които биха могли да спрат, включват чувство на странност, скука или болка в ръката. Спирането, защото нещата започнаха да се чувстват странно, беше най-често избираният вариант, като около 70% спряха поне веднъж, защото почувстваха нещо, което учените определят като жаме вю. Това обикновено се случва след около една минута (33 повторения) и обикновено за познати думи.

Във втория експеримент се използва само думата the, тъй като екипът преценява, че е най-често срещаната. Този път 55% от хората спират да пишат по причини, съответстващи на научното определение за жаме вю, но след 27 повторения.

Хората описваха преживяванията си като вариращи от „губят смисъла си, колкото повече ги гледаш“ до „сякаш губя контрол над ръката си“, както и „не ми се струва правилно; почти изглежда сякаш не е истинска дума, но някой ме е подмамил да мисля, че е“.

Изводът на учените е идеята, че трансформациите и загубата на смисъл при повторение са съпроводени от определено чувство – жаме вю (желано виждане). Това е сигнал към вас, че нещо е станало твърде автоматично, твърде плавно, твърде повтарящо се. То ни помага да се „откъснем“ от текущата си обработка, а усещането за нереалност всъщност е проверка на реалността. Логично е това да се случи. Нашите когнитивни системи трябва да останат гъвкави, позволявайки ни да насочваме вниманието си там, където е необходимо, вместо да се губим в повтарящи се задачи твърде дълго.

Свързани идеи включват „ефекта на вербална трансформация“, при който повтарянето на дума отново и отново активира така наречените съседи, така че започвате да слушате повтарящата се дума tress отново и отново, но след това слушателите съобщават, че чуват dress, stress или florist.

Снимка: Unsplash

Виж още: Голям екран и звук с новите Samsung Neo QLED и OLED телевизори и саундбари от Q серията