Мозазаврите са били върховните хищници в океаните по времето на динозаврите, но нови изследвания разкриват, че динозаврите не са били в безопасност от тях и в реките. Изследователи от Швеция, САЩ и Холандия анализираха изотопи в няколко зъба на мозазаври от находища в Северна Дакота, потвърждавайки, че тези древни морски чудовища са могли да живеят и в сладководни среди.

Съдейки по характеристиките на зъб, намерен във вътрешна заливна равнина, той е принадлежал на група мозазаври, които вероятно са достигали дължина от около 11 метра. Това добавя нов, ужасяващ елемент на опасност към събирането на водоемите – жадните динозаври са трябвало да бъдат нащрек не само за заплахи от сушата, но и за хищници с размерите на автобус, изскачащи от самата вода.

„Размерът означава, че животното би се съревновавало с най-големите косатки, което го прави изключителен хищник, който може да се срещне в речни среди, които преди не са били свързани с такива гигантски морски влечуги“, казва Пер Алберг, палеонтолог на гръбначни животни в Университета в Упсала, Швеция.

Мозазаврите са били месоядни водни влечуги, живели през късната креда. Макар че някои видове са били малки, повечето от тях са били гиганти, което им е позволило да доминират в древните океани в продължение на милиони години.

Ето защо когато през 2022 г. палеонтолозите откриха зъб от мозазавър в заливна равнина във вътрешността на континента, заедно със зъб от тиранозавър рекс и челюстна кост от крокодил, тази находка бе доста странна. Дали неговият собственик е живял там, в сладководен речен басейн, или може би е бил отнесен от океана?

За да разберат, изследователите проведоха изотопен анализ на емайла на зъба и го сравниха с подобни характеристики в други фосилни образци, включително зъби на акула и амонити. Елементите могат да се срещат в множество варианти, известни като изотопи, които се различават по броя на неутроните в атома. Изследването на съотношенията на изотопите в дадена проба може да разкрие какво е яло животното и къде е живяло.

В този случай изследователите проучиха съотношенията на кислород, стронций и въглеродни изотопи. Кислородът, например, е особено полезен за разграничаване между солена и сладка вода: по-лекият изотоп 16O е по-склонен да се изпарява от океана и да пада под формата на дъжд, което означава, че сладките води съдържат повече 16O и много по-малко от по-тежкия изотоп 18O в сравнение с морската вода. Наистина, следите от кислородни и стронциеви изотопи в зъба на мозазавърът показаха, че животното се е чувствало напълно у дома си в сладководен басейн.

„Когато разгледахме два допълнителни зъба на мозазавър, намерени в близки, малко по-стари обекти в Северна Дакота, видяхме подобни следи от сладка вода“, казва Мелани Дюринг, палеонтолог на гръбначни животни в Упсала. „Тези анализи показват, че мозазаврите са живели в речни среди през последния милион години преди да изчезнат.“

Съотношението на въглеродните изотопи потвърди тази теория, добавяйки и една нова, смразяваща подробност: това речно чудовище не се е въздържало от яденето на динозаври.

„Въглеродните изотопи в зъбите обикновено отразяват това, което животното е яло“, продължава Дюринг. „Много мозазаври имат ниски стойности на 13C, защото се гмуркат дълбоко. От друга страна, зъбът на мозазавър, намерен заедно със зъба на T. rex, има по-висока стойност на 13C от всички известни мозазаври, динозаври и крокодили, което предполага, че той не се е гмуркал дълбоко и може би понякога се е хранил с удавени динозаври.“

Изследователите предполагат, че преминаването от солена към сладка вода може да е било късна адаптация за мозазаврите през последния милион години преди изчезването им, заедно с динозаврите.

Снимка: Pexels/During et al., BMC Zool., 2025

Виж още: Хуманоиден робот ритна треньора си между краката и след това имитира болката