Близо до върха на подводна планина, разположена западно от Средноатлантическия хребет, от мрака се издига назъбен пейзаж от кули. Кремавите им карбонатни стени и колони изглеждат призрачно сини на светлината на дистанционно управлявано превозно средство, изпратено да ги изследва.

Височината им варира от малки купчинки с размерите на жаби до грандиозен монолит, висок 60 метра. Това е Изгубеният град.

Открито от учените през 2000 г. на повече от 700 метра под повърхността, хидротермалното поле с името Изгубеният град е най-дълготрайната вентилационна среда в океана. Нищо друго подобно не е откривано досега.

От поне 120 000 години, а може би и по-дълго издигащата се мантия в тази част на света реагира с морската вода, за да изхвърли в океана водород, метан и други разтворени газове.

В пукнатините и цепнатините на изворите на находището въглеводородите подхранват нови микробни общности дори без наличието на кислород.

Комините, които изхвърлят газове с температура до 40 °C, са дом на изобилие от охлюви и ракообразни. По-големи животни като раци, скариди, морски таралежи и змиорки са рядкост, но все пак присъстват.

Въпреки екстремния характер на средата тя изглежда кипи от живот и изследователите смятат, че заслужава нашето внимание и защита.

През 2024 г. изследователите обявяват рекордното извличане на мантийна скала под формата на 1268-метрова ядрена проба, изкопана от хидротермалното поле „Изгубеният град“. Надяваме се, че ядрото може да предостави решаващи доказателства за това как животът се е появил на Земята преди милиарди години при условията, запазени в минералите.

Макар че други хидротермални полета като това вероятно съществуват и на други места в световния океан, това е единственото, което дистанционно управлявани апарати са успели да открият досега.

Въглеводородите, произвеждани от изворите на Изгубения град, не са образувани от атмосферния въглероден диоксид или слънчевата светлина, а от химически реакции на дълбокото морско дъно. Тъй като въглеводородите са градивните елементи на живота, това дава възможност животът да се е зародил в местообитание като това. И то не само на нашата планета.

„Това е пример за вид екосистема, която може да е активна на Енцелад или Европа точно в този момент“, казва микробиологът Уилям Брейзълтън пред Анна Кусмер в The Smithsonian през 2018 г., визирайки луните на Сатурн и Юпитер.

„А може би и на Марс в миналото.“

За разлика от подводните вулканични отвори, наречени черни пушачи, които също бяха посочени като възможно първо местообитание, екосистемата на Изгубения град не зависи от топлината на магмата.

Черните пушачи произвеждат предимно богати на желязо и сяра минерали, докато комините на Изгубения град произвеждат до 100 пъти повече водород и метан. Калцитните извори на Изгубения град също така са много, много по-големи от черните пушачи, което предполага, че са били активни по-дълго време.

Най-високият от монолитите е наречен Посейдон - на името на гръцкия бог на морето, и е висок повече от 60 метра.

В същото време на североизток от кулата се намира скален склон с кратки изблици на активност. Изследователите от Вашингтонския университет описват изворите тук като „плачещи“ с течност, за да се получат „струпвания от деликатни, многостранни карбонатни израстъци, които се простират навън като пръсти на обърнати ръце“.

Снимка: Unsplas/D. Kelley/UW/URI-IAO/NOAA/University of Washington/CC BY 3.0)

Виж още: Тази интересна хипотеза твърди, че произходът на Йода е бил под носа ни през цялото време