Морският лед около Антарктида достигна годишния си зимен максимум през септември 2026 г., но покри по-малка океанска площ, отколкото през почти всяка друга година от началото на сателитните наблюдения. Максималният му обхват е третият най-нисък, регистриран досега — поредно доказателство за значителна промяна в ледената среда около континента.

За разлика от Арктика, където океанският басейн е заобиколен от суша, Антарктида е обградена от обширен океан, който позволява на морския лед да се разпространява на големи разстояния през зимата в Южното полукълбо. Това обаче изтласква леда и към по-топли географски ширини, където вероятността от топене през лятото е по-голяма.

Поради тази сезонна динамика морският лед около Антарктида обикновено достига максималния си обхват през септември, а през февруари се свива до годишния си минимум.

Според данни на НАСА и Националния център за данни за снега и леда на САЩ (NSIDC) антарктическият морски лед вероятно е достигнал своя максимум на 14 септември 2026 г. Тогава той е покривал приблизително 17,59 милиона квадратни километра. Така 2026 г. се нарежда на трето място по най-нисък зимен максимум в историята на сателитните измервания.

В продължение на десетилетия морският лед около Антарктида изглеждаше, че следва тенденция, противоположна на тази в Арктика, където ледената покривка бързо намаляваше. Между 1979 и 2014 г. обхватът на антарктическия морски лед се увеличаваше средно с около 1% на десетилетие.

Учените обаче остават предпазливи при тълкуването на тази тенденция, тъй като площта на леда в Южния океан се колебае значително от година на година. Поради това все още не е ясно дали тогавашното постепенно разширяване е отразявало съществена дългосрочна промяна.

Увеличението стана особено отчетливо между 2012 и 2014 г., когато зимният морски лед около Антарктида постави нови рекорди в три последователни години. Това рязко контрастираше със ситуацията на Северния полюс, където арктическият морски лед продължаваше да се свива.

Възходящата тенденция обаче приключи през 2015 г. От 2016 г. насетне регионът започна да губи значителни количества морски лед, което беляза рязък обрат спрямо предходните десетилетия. Макар през някои години да се наблюдаваше известно възстановяване, площта на леда като цяло остана под историческата си средна стойност.

Най-екстремните условия бяха отчетени през 2023 г., когато Антарктида регистрира както най-ниския летен минимум, така и най-ниския зимен максимум от началото на сателитните наблюдения.

Необичайно ниският зимен максимум през 2026 г. добавя още едно важно измерване към тази променяща се картина. Учените продължават да следят ежегодно развитието на ледената покривка, за да установят дали спадът е признак за трайна трансформация на антарктическия морски лед, или остава в границите на естествените статистически колебания.

А как всъщност сателитите измерват морския лед през облаците?

За наблюдението на антарктическия морски лед учените използват сателити, оборудвани със специални инструменти, наречени пасивни микровълнови сензори. Вместо да разчитат на видимата светлина, тези устройства регистрират микровълновото излъчване, което естествено се отделя от земната повърхност.

Морският лед излъчва микровълнов сигнал, различен от този на откритата океанска вода. Това позволява на изследователите да разграничават замръзналите участъци от свободните от лед води.

Едно от основните предимства на метода е, че микровълните могат да преминават през облачната покривка. Така учените могат да наблюдават леда дори когато гъсти облаци възпрепятстват обичайните сателитни камери да заснемат земната повърхност.

Дългосрочният архив от сателитни наблюдения започва в края на 1978 г. с измервания от космическия апарат Nimbus-7 на НАСА. От 1987 г. към него се добавят данни от сателити на американската Програма за метеорологични спътници на Министерството на отбраната (DMSP). Сателитът Aqua на НАСА също предоставя данни за периода между 2002 и 2011 г.

Наблюденията продължават да се усъвършенстват с развитието на сателитните технологии. През 2025 г. изследователите започват да включват и измервания от японския сателит GCOM-W, разработен от Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA). Това подпомага поддържането на многодесетилетния набор от данни, необходим за разбирането на промените в антарктическата ледена покривка.

Какво означава промяната за бъдещето на Антарктида?

Третият най-нисък зимен максимум на морския лед през 2026 г. подчертава мащаба на промените, наблюдавани около Антарктида през последното десетилетие. Все още обаче е необходимо допълнително проследяване, за да се установи дали става дума за трайно изменение на ледената система или за част от естествената изменчивост на региона.

Продължителните сателитни наблюдения ще останат ключов инструмент за изясняване на тази тенденция и за по-доброто разбиране на динамиката на морския лед в Южния океан.

Снимка: Unsplash

Виж още: Слънчевата система някога е имала девет планети, а Слънцето може би е погълнало една от тях