Облаците се образуват, когато водните пари - невидим газ в атмосферата - се прилепват към малки плаващи частици, като например прах, и се превръщат в течни водни капки или ледени кристали. В новопубликуваното изследване група учени от университета "Пен Стейт" в Съединените щати показват, че микропластмасовите частици могат да имат същия ефект, като образуват ледени кристали при температури с 5 до 10 градуса по Целзий по-високи от тези на капките без микропластмаса.

Това предполага, че микропластмасите във въздуха могат да повлияят на времето и климата, като създават облаци при условия, при които те не биха се образували по друг начин. Това как различни видове частици образуват лед, когато влязат в контакт с течна вода, е процес, който се случва постоянно в атмосферата и се нарича нуклеация.

Облаците в атмосферата могат да се състоят от течни водни капки, ледени частици или смес от двете. В облаците в средните и горните слоеве на атмосферата, където температурите са между 0 и минус 38 С, ледените кристали обикновено се образуват около минерални прахови частици от сухи почви или биологични частици, като полени или бактерии.

Микропластмасата е с ширина под 5 милиметра - с размерите на гума за молив. Някои от тях са микроскопични. Учените са ги открили в дълбоките антарктически морета, на върха на Еверест и в пресния антарктически сняг. Тъй като тези фрагменти са толкова малки, те могат лесно да се пренасят във въздуха.

За да проверят дали микропластмасовите фрагменти могат да послужат като ядра за водни капки, учените използват четири от най-разпространените видове пластмасa в атмосферата: полиетилен с ниска плътност, полипропилен, поливинилхлорид и полиетилентерефталат. Всяка от тях е тествана както в девствено състояние, така и след излагане на ултравиолетова светлина, озон и киселини. Всички те се съдържат в атмосферата и могат да повлияят на състава на микропластмасите.

В рамките на експеримента микропластмасите се суспендират в малки водни капки, които бавно се охлаждат, за да се наблюдава кога замръзват. Учените анализират и повърхността на пластмасовите фрагменти, за да определят молекулярната им структура, тъй като образуването на лед може да зависи от химическия състав на повърхността на микропластмасите.

При повечето от изследваните пластмаси 50% от капките бяха замръзнали до момента на охлаждането им до минус 22 C. Тези резултати са паралелни на резултатите от друго неотдавнашно проучване на канадски учени, които също установиха, че някои видове микропластмаси образуват ледени ядра при по-високи температури, отколкото капките без микропластмаси.

Излагането на ултравиолетова радиация, озон и киселини има тенденция да намалява активността на ледените зародиши върху частиците. Това предполага, че зараждането на лед е чувствително към малки химични промени на повърхността на микропластмасовите частици. Въпреки това тези пластмаси все още са образували ледени ядра, така че все още могат да влияят на количеството лед в облаците.

За да разберем как микропластмасите влияят на времето и климата, трябва да знаем какви са техните концентрации на височините, където се образуват облаците. Също така трябва да разберем концентрацията на микропластмасите в сравнение с други частици, които могат да образуват ледени ядра, като минерален прах и биологични частици, за да разберем дали микропластмасите присъстват на сравними нива. Тези измервания ще ни позволят да моделираме влиянието на микропластмасите върху образуването на облаци.

Пластмасовите фрагменти са с различни размери и състав. В бъдещите си изследвания екипът планира да работи с пластмаси, които съдържат добавки, като пластификатори и оцветители, както и с по-малки пластмасови частици.

Снимка: Unsplash

Виж още: Рядък прототип на iPhone подсказва, че Apple е експериментирала с тактилни бутони (ВИДЕО)