Церемонията по закриването на Летните олимпийски игри в Лондон 2012 се състоя през август. Само една седмица след като спортистите се разотиват у дома, ентусиазирана студентка по изобразително изкуство започва любопитен проект в университета в Хертфордшир, Великобритания.

Реджина Валкенборг изработва фотоапарат, поставен в алуминиева кутия от бира с дупчици и закрепен с тиксо и светлочувствителна фотографска хартия. Закрепен с лице към небето на страната на университетската обсерватория в Бейфордбъри, апаратът е забравен и така издържа на природните стихии в продължение на осем години и един месец. Дейвид Кембъл - главният технически служител на обсерваторията - най-накрая решава да премахне апарата тази есен. Вътре той открива най-дълго експонираното изображение, показващо осемгодишен път на Слънцето по небето.

Като студент по изобразително изкуство Валкенборг се интересува от използването на стари технологии за заснемане на изображения. Тя експериментира с фотоапарати с дупчици, използвайки техниката, известна като камера обскура. Нейното утройство от бирена кутийка е екстремен пример за тази техника. Малък отвор в светлонепроницаема кутия (или кен) позволява на светлината от външния свят да премине през него. Образът на външния свят се обръща и се проектира в затъмненото пространство. Първите фотографи са се научили да улавят това оптично явление, като са поставяли светлочувствителен филм зад малка дупчица, точно както е направила Валкенборг. Въпреки че много от фотоапаратите с дупчици изискват експозиция от няколко секунди или повече, осемгодишната експозиция на фотоапарата от бирена кутийка, озаглавена „Дни на слънце“, е най-дългата в историята.

През осемте години, през които фотоапаратът е бил прикрепен към обсерваторията, на фотохартията в него е заснет т.нар. соларен график, показващ преминаването на слънцето в дъги по небето. Най-високата дъга е лятното слънцестоене, а най-ниската - зимното слънцестоене. Някои дни вероятно не са оставили почти никакъв отпечатък върху хартията поради облачното време. Преминаващите хора или дървета не се виждат, а само ярката светлина на слънцето. Възможно е хартията да е регистрирала цели 2953 следи от слънцето.

Фотоапаратът на Валкенборг никога не е бил предназначен за осемгодишна експозиция. За щастие подвижната обсерватория, която е негов дом, се връща в абсолютно същата ориентация всеки ден. Устройството е записало гледката от мястото, където се е намирало, за период от време, равняващ се на 4% от цялата история на фотографията. По този начин фотоапаратът сам влезе в историята заради своето малко вероятно (и непланирано) оцеляване. Въпреки че слънчевото изображение на Валкенборг е най-дългата известна експозиция на изображение, други фотографи, които експериментират с фотоапарати с дупчици, се надяват да поставят нови рекорди. През 2015 г. Джонатан Кийтс постави своята двойка фотоапарати Millennium Cameras, наречени така заради 1000-годишна скорост на затвора, за да наблюдават езерото Тахо в продължение на това, което изглежда като невъзможна вечност. За мнозина очарованието и предизвикателството на този тип фотоапарати и фотографията с дълга експозиция е улавянето на променящия се свят, който е в постоянно движение.

Снимка: Unsplash/Regina Valkenborgh / University of Hertfordshire

Виж още: Проучване на 616 езика установи в кой има най-много думи за сняг