Тъй като изменението на климата постоянно променя околната ни среда, светът все повече се отваря за нови вируси – с потенциално смъртоносни последици за нас, хората. Проучване, публикувано в Nature, установява, че тъй като изменението на климата принуждава животните да преместват местообитанията си, те все повече ще влизат в контакт с хората и помежду си, създавайки все повече и повече възможности смъртоносните вируси да мутират и да се разпространяват върху хората.

„Видовете ще трябва да се движат, ако искат да се адаптират към променящия се климат“, казва Колин Карлсън, водещ автор на изследването и доцент в Медицинския център на университета в Джорджтаун, в имейл. „Когато го направят, те ще се срещнат за първи път и ще споделят вируси. Нашите симулации предполагат, че през следващия половин век този процес ще преструктурира напълно глобалната мрежа от вируси на бозайници. Това е лоша новина за човешкото здраве.“

Въпреки че има голям набор от изследвания за това, как изменението на климата може да оформи епидемиите на бъдещето, голяма част от тази работа е съсредоточена върху болести, пренасяни от вектори – болести като малария, денга, зика и жълта треска, които се предават на хората от насекоми, хранещи се с кръв, като кърлежи и комари. Едва ли някаква научна работа всъщност е разглеждала как климатът може да повлияе на това, как вирусите прескачат от диви животни към хора, известен също като зоонозно разпространение. Между 60% и 75% от инфекциозните заболявания първоначално са били прехвърлени от диви животни на хора; в момента има хиляди видове вируси със способността да разболяват хората тихомълком, заразявайки различни животни.

Изследването използва огромно количество данни - за вируси и бозайници гостоприемници, както и за изменението на климата и местообитанията на животните, - за да създаде огромна карта за това, как местообитанията на повече от 3100 вида бозайници могат да се променят през следващите десетилетия. С изместването на местообитанията се увеличават шансовете различните видове да се пресичат повече помежду си и с нас, а вирусите и други патогени ще бъдат заедно. При избухването на птичия грип през 2003 г. например изследванията показват, че котките цибет, които се ядат в Китай, може да са действали като междинен гостоприемник на вируса, помагайки му да премине от прилепи към хора. И при променящия се климат особено прилепите биха могли да влизат в контакт по-често с различни животински видове, създавайки нови възможности за разпространение на вируси.

„Тъй като могат да летят, очакваме прилепите да могат да пътуват най-далеч и най-бързо и така да управляват по-голямата част от този процес“, казва Карлсън.

В резултат на тези разширяващи се местообитания ще се появят нови географски „горещи точки“: места, където могат да се родят потенциални епидемии и пандемии. Например огнища на ебола традиционно се групират в западноафрикански страни, но проучването установява, че до 2070 г. епидемиите от ебола могат да бъдат много по-чести в Източна Африка. „Изменението на климата ще създаде безброй горещи точки на припокриване между повишения риск от преливане и човешките популации“, посочва Карлсън.

Освен това сме изправени пред тежка битка. Светът вече се е затоплил с 1.2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива; процесът на това животните да променят местообитанията си и да влизат в контакт с други видове също вече е започнал. Нещо повече, смекчаването или забавянето на затоплянето може всъщност да изостри проблема, така че бъдещето определено изглежда трудно.

Снимка: Pikrepo

Виж още: Сайтовете с еротично съдържание вече ще изискват доказателство за пълнолетие