Европейският парламент отхвърли новата директива за авторското право, която беше обвинена, че може да доведе до масова цензура в интернет пространството. Срещу нея се обявиха редица IT компании, известни личности в технологичните среди и сайтове като Wikipedia. Някои от страниците на последната обявиха бойкот преди противоречивото гласуване.

В крайна сметка европейските депутати не приеха директивата и я оставиха за по-нататъшно разглеждане. Срещу нея гласуваха общо 318 представителя, "За" бяха 278, докато 31 се въздържаха. Това означава, че директивата се връща обратно в ЕП за преразглеждане, в която могат да участват всички евродепутати. Преди да влезе в гласуване, тя беше одобрена само на ниво парламентарна комисия.

Необходимата реформа

Новата директива за авторското право на ЕС е създадена, за да модернизира и хармонизира опазването на правата върху различните видове съдържание в дигиталната среда. По план тя трябва да даде повече възможности на различни творци, например музикални изпълнители, да получават по-справедливи възнаграждения за своите творби. Покрай масовото пренасяне на съдържанието онлайн повечето настоящи правни рамки са трудно приложими в дигиталната среда. Причината е, че те са изработени преди десетилетия, когато всичко беше на някакъв вид физически носител.

Какво предизвика смут в новата директива?

Оказа се, че всичко е прекалено хубаво, за да е истина. Макар че в предложената директива всички по-горни неща са засегнати и наистина в голяма степен предлага по-голяма защита и по-справедливи възнаграждения за творците, тя съдържа и няколко притеснителни члена. Текствете в тях предвиждат да променят глобалната мрежа или поне начина, по който я консумираме всеки ден в Европа.

Най-популярният от тях е с фаталното 13-о число. Според член 13 онлайн платформите стават директно отговорни за съдържанието, което качват техните потребители. В него още е записано, че те трябва да започнат масово филтриране на съдържанието и да блокират всякакво такова, което не е с уредени права. В известна степен това се практикува в големи платформи като търсачката на Google и YouTube.

Другият спорен текст се съдържа в член 11. Според него всички агрегатори на новини, включително и редица по-малки медии, ще трябва да плащат за всяка връзка, която споделят в своите публикации. Подобно лицензиране ще облагодетелства големите медийни компании, но може да навреди на по-малките новинарски сайтове и различните агрегатори. Лицензирането на линковете е сред основните опасения на интернет активисти и на сайтове като Wikipedia, тъй като именно връзките между сайтовете са в основата на изграждане на глобалната мрежа.