Какво е общото между киберпространството и Космоса? Както поясняват група австралийски експерти в нов доклад до Министерството на отбраната на страната, и двете са нова норма за националната сигурност, които размиват традиционните представи за границите, суверенитета и отбранителната стратегия.

Тези „зони“ са важни елементи от критичната инфраструктура на всяка държава. Те също имат характер на „двойна употреба“: и двете зони (и често дори отделно оборудване) се използват както за военни, така и за граждански цели.

Зависимостта на света от интернет изпревари усилията за ефективна киберсигурност. За всяко „решение“ възниква друга заплаха. Това може да създаде сериозни уязвимости за отбраната и националната сигурност.

Съществува общо разбиране, че международното право се прилага за кибер дейности. Подробностите за това как точно, обаче не са съгласувани. Дебатът обикновено засяга кои военни кибернетични дейности са „приемливи“ или „мирни“ и кои са забранени или биха могли да се считат за военни действия.

Например в мирно време международното право до голяма степен мълчи по отношение на шпионажа. Държавите обикновено могат да се занимават с кибершпионаж, без да нарушават ясно своите законови задължения към други страни.

Въпреки това може да бъде трудно да се направи разлика между обикновена шпионска кибероперация (която може да бъде разрешена) и операция, извършена за подготовка за по-разрушителна дейност (която може да се счита за „атака“). И двете включват неоторизиран достъп до компютърни системи и мрежи в друга национална държава, но да се определи кой е отговорен за подобни прониквания и техните намерения, може да бъде доста трудно.

Космическото пространство е не по-малко предизвикателство. Милитаризацията и евентуалното въоръжаване на Космоса представляват значително предизвикателство за отбраната и националната сигурност за всички страни.

Космическото пространство, подобно на откритото море, често се разглежда като глобално общо пространство: то принадлежи на всички и се ръководи от международното право. Основен принцип на международното космическо право е, че Космосът може да не бъде присвоен, което би попречило на планове като колонизацията на Луната или Марс.

Договорът за космическото пространство от 1967 г., ратифициран от почти всяка страна, използваща летателни кораби, предвижда Луната и други небесни тела да се използват „изключително за мирни цели“. Той също така забранява разполагането на оръжия за масово унищожение в Космоса и милитаризацията на небесните тела.

Договорът също така налага международни отговорности на самите държави - дори за прегрешения, извършени от частно лице. Всичко се върти около императива за насърчаване на отговорното поведение в космическото пространство и минимизиране на възможността за конфликт.

Преодоляването на предизвикателствата пред регулирането на киберпространството и Космоса е жизненоважно за глобалната политика в областта на отбраната и сигурността. В тези области участват както граждански, така и военни играчи, а диапазонът от възможни дейности се развива бързо.

Експертите прогнозират, че ще трябва да осъзнаем все по-тясното пресичане между киберпространството и космическите технологии, за да бъдем в най-добрата възможна позиция за разработване на ефективни и интегрирани стратегии за отбрана и национална сигурност за посрещане на предизвикателствата на XXI век.

Снимка: Pikrepo

Виж още: Куче робот помага на SpaceX за ракетата, която ще ходи до Марс (ВИДЕО)