На днешните младежи не им е лесно: социалните мрежи и приложения ги облъчват от всички страни, а дигиталното съдържание оказва въздействие върху психичното им здраве и дори върху физическата структура на мозъка им. 
И в този фрагментиран пейзаж се появява приложението Gas. На пръв поглед то изглежда като малко „по-светло“ място. Милениълите могат да го оприличат на незлобен клонинг на YikYak: потребителите на приложението могат анонимно да публикуват добри неща един за друг, гласувайки за неща като „кой има страхотна усмивка“, „кой е направил положителни промени тази година“ и т.н. 


Сред хейта Gas изглежда като остров на добротата - всеки иска да разбере дали добрият му пример е бил забелязан или да чуе по някое и друго ласкателство за себе си.  
Но точно в това е проблемът, казва пред The Toronto Star технологичната журналистка от Ванкувър Александра Самюел. Тя смята, че Gas, който току-що стартира платено ниво - абонаментът от 9.99 долара на седмица ви дава достъп до God Mode, който позволява на потребителите да видят кои са тайните им почитатели, - е „вътрешно проблематичен“, като се възползва от несигурността на тийнейджърите като средство за генериране на печалба. 
„Тийнейджърите са в много уязвим етап от развитието си“, коментира Самюел. - „Те нямат напълно развити мозъци, израснали са в контекст, в който тяхната онлайн идентичност е неразделна от офлайн идентичността им, и са подложени на натиск от гимназията.“
„Ние сравняваме децата с други деца“, добавя тя, което според нея „е супер нездравословно“. 
За съжаление сравнението наистина е в основата на приложението. Макар че се споделят единствено положителни отзиви, потребителите все пак гласуват за това кой от списъка с конкретни имена има определено добра характеристика. 
И когато е активиран God Mode, който е скъп дори по стандартите за възрастни - за да оберат анонимността, приложението не просто добавя още едно ниво на драматизъм и сложност към живота на тийнейджърите. То монетизира желанието им да знаят дали и сред кого са популярни, като почти сигурно поражда още по-голяма несигурност, ако потребителите не намерят това, което търсят. 
Gas е поредната монетизация на несигурността: „Просто трябва да бъдем истински реалисти по отношение на това какво ниво на психологически натиск искаме от децата“, завършва Самюъл, „и да не им предоставяме технологии и инструменти, предназначени да се възползват от техните тревоги, вместо да ги успокояват.“

Снимки: Unsplash

Виж още: Любов без граници: младеж беше заловен с мумия на 600 години