Фотографията е невероятно изкуство. Всъщност не, скромна корекция – не само изкуство или по точно не е просто изкуство – тя е начин на живот. Погледнете ли веднъж сериозно на нея, начинът, по който виждате света около вас, вече никога няма да бъде същият. Той ще се превърне в безкрайна игра на светлина и сянка, в непрестанно преследване на ултимативния изгрев/залез. Във всяка снимка, която видите, във всеки филм, който гледате, ще откривате комплекс от композиционни правила, които ще оценявате с критично око. Визията ви за всичко, което ви заобикаля, ще се промени драматично – точно както Нео започна да вижда Матрицата такава, каквато всъщност е, щом веднъж „прогледна”.

Всичко това, разбира се, няма да се случи веднага. От този момент ви делят дълги часове, дни, седмици и години на упорит труд, внимателно, старателно изучаване тънкостите на фотографското майсторство и хиляди, хиляди кадри,  огромна част от които ще стават само и единствено за боклука.
И когато след години погледнете назад, всички ваши грешки, всички стъпки в неправилна посока ще ви се струват толкова очевидни, толкова ясно видими, че ще се чудите как така не сте успели да ги избегнете.

Е, спокойно можете да разглеждате този текст като импровизиран наръчник в този дух: кратък списък на нещата, които всеки начинаещ фотограф би трябвало да знае, преди да поеме на дългото пътешествие, водещо към истинското майсторство. Пътешествие, което обикновено започва сякаш на шега, но често трае колкото цял един човешки живот.

Не снима камерата. Снима фотографът!

Ако всеки път когато съм чувал фразата: „Щях да правя по-добри снимки, ако имах по-добър фотоапарат”, ми даваха по пет жълти стотинки, сега сигурно вече щях да съм по-богат от Тим Кук.
Повярвайте ми – дори и най-скъпата и модерна камера в ръцете на посредствен фотограф ще запечата само и единствено посредствени кадри. В същото време човек, познаващ тънкостите на фотографското изкуство, може да създаде шедьоври дори и с евтин мобилен телефон в ръка – примери в подкрепа на тази теза ще откриете много в цялата фотографска история.
Ето ви например цяла галерия снимки на фотографа Wilson Tsoi, заснети с Canon PowerShot A620 – модел отпреди почти 10 години, който в момента лесно може да се намери в eBay на цена под 50 долара.

 

 



Страхотната, наистина страхотната фотография е резултат от една част талант, една част страст и много, много части упорит труд. За да напреднете в това изкуство, трябва да му се посветите изцяло, да отделите време и да инвестирате усилия в него. Едва тогава ще започнете да виждате наистина добри, впечатляващи резултати. Забележете, тук говоря за време и усилия, не толкова за пари, при все че в следващия параграф ще стане дума и за тази страна на фотографията.

 

Фотографията е скъпо хоби

Казват, че най-хубавите неща в живота са или незаконни, или забранени, или от тях се пълнее. Аз бих прибавил – и често са скъпи. Така е и с фотографията. Един от големите познавачи на това изкуство на въпроса: „Колко обектива трябва да притежава един фотограф?”, обикновено отварял шеговито: „Не знам, зависи колко е здрав бракът ви?”

 

 



Факт е, че колкото повече напредвате в изкуството, толкова повече ще растат апетитите ви – ще искате да изпробвате нови креативни техники, да експериментирате, да добавяте още и още инструменти към творческата си палитра.
Обикновено нещата започват с проста камера „за начинаещи” – обикновено point and shoot или дори смартфон. После, както казват, апетитът идва с яденето – след като веднъж „се запалите”, т.е. установите, че фотографията ви доставя истинско удоволствие, рано или късно ще стигнете до идеята за покупка на първия си цифрово-огледален фотоапарат или компактна камера със сменяем обектив.

После идват обективите – първо стандартното „китово” варио, покриващо ограничено фокусно разстояние, след това първият „твърд”, светлосилен обектив, а оттам нататък – „само небето ни е граница”.

Следват аксесоарите – стативи, филтри, светкавици, раници и какво ли още не.
След време ще установите, че не само сте инвестирали скандална сума пари в новата си житейска страст, но и сте непрестанно жадни за още и още – особено предвид на факта, че фотографската технология не стои на едно място и винаги има някаква поредна „играчка”, която да желаете.

Въпреки това съветът ми е поне от време на време да се връщате към корените – да излизате навън само с тяло и един обектив и да снимате, да предизвиквате себе си, да търсите нови и различни начини, ъгли и изобретатели приложения на екипировката, с която разполагате.

 

Не пренебрегвайте упътванията за употреба

Дори и да не разбирате нищо от музика, вероятно сте наясно, че никой уважаващ себе си артист не би използвал инструмент, който не е настроен по най-фин начин. Като фотограф камерата ви е вашата соло китара, вашият Страдивариус, вашият Стейнуей.

 



За да изтръгнете от нея най-чистия възможен „звук” (т.е. визия), ще трябва не само да я настроите, но и да познавате всяка нейна функция, всяка тънкост. И макар че фотоапаратът си е фотоапарат, различните марки и модели имат свой специфичен набор от опции, които е добре да разучите в детайли. В крайна сметка какъв е смисълът да притежавате даден инструмент, ако не сте наясно с цялата възможна гама от тоналности, които е способен да изсвири той?

 

Композиция преди експозиция

Всеки от нас е започнал с малкото зелено фотоапаратче, указващо режима „Full Auto” (напълно автоматичен) – в това няма нищо срамно. Фотографията е сложно и трудно за овладяване изкуство, пълно с хиляди, хиляди технически детайли, цифри и спецификации. Така че не се хвърляте веднага в „дълбокото”, опитвайки се да научите всичко наведнъж.

 


И ако се чудите откъде да започнете, лично моят съвет е – нека това да бъдат някои прости композиционни правила. Съсредоточете се върху неща като правило на третините, златно сечение, концепция за водещите линии, балансиране на елементите в кадър, дълбочина, използване на шаблони и симетрия. Постарайте се да разберете и научите как всичко това оказва влияние върху зрителя, който разглежда фотографиите ви, как въздейства върху сетивата му и начина, по който той възприема идеята, историята, която сте запечатали (или сте възнамерявали да запечатате) в кадъра.

После, след като вече се почувствате относително свободни в боравенето с основните закони на композицията, бързо ще развиете и необходимото усещане за това, кога можете и дори трябва да ги нарушавате.

Ако снимките ви не са достатъчно добри – значи не сте достатъчно близо!

Макар че тази мисъл на Робърт Капа касае най-вече за фотожурналистиката, в действителност тя е изключително проста, но изумително ефикасна рецепта за създаване на наистина силни, въздействащи кадри.

Не забравяйте, че за разлика от изобразителното изкуство фотографията е въпрос на изключване, не на добавяне на елементи в празната рамка на кадъра. Именно затова ролята на фотографа, на твореца е от критично значение тук – той и по-конкретно неговата визия определят какво точно да влезе в нея и какво да бъде изключено.

 



Колкото повече напредвате във фотографията, толкова повече ще се убеждавате, че малко е повече. Колкото по-малко елементи съдържа един кадър, колкото е по-семпъл и елегантен, толкова по-силен и въздействащ е той.

И обратното – претрупаните, хаотични кадри действат объркващо, дразнят зрителя и го разсейват. А какъв по-лесен начин да създадете композиционно прост, изчистен кадър от това да се приближите максимално до обекта, който снимате? Да изпълните рамката с него и само с него? Опитайте и бързо ще се убедите, че фотографията е първо и преди всичко изкуство, извличащо ред от хаоса.

 

Улавяйте емоции, не просто кадри

Ето ви един много, много прост съвет, който обаче ще има драматичен ефект върху качеството на вашите фотографии: снимайте нещата, които ви вълнуват, към които имате искрен интерес и които предизвикват у вас буря от емоции.

 


Дали това ще е любимият ви човек, децата ви, спиращите дъха красоти на природата, взривяващи адреналина автомобилни състезания или спортът, на който сте запален почитател, е без значение. Ако се колебаете относно това, с какви обекти да започнете вашия фотографски път, най-добрата отправна точка са именно нещата в живота, които ви вълнуват.

Запомнете – великите фотографски шедьоври са в много по-голяма степен продукт на страст и емоция, отколкото на технически познания за бленди, скорости на затвора, светлочувствителност или фокусни дължини.

Най-добрата камера е тази, която имате подръка!

Тази мисъл принадлежи на американския фотограф и автор Чейс Джарвис, а поводът за нея е свързан с факта, че в един момент от живота си той осъзнава, че макар да е най-младият носител на титлите Hasselblad Master и Nikon Master (учредени от две от компаниите, произвеждащи най-скъпите марки DSLR камери в света), най-често той снима със своя... iPhone.

Причината? Той винаги му е подръка!
Идеята тук е следната: не си позволявайте да пропускате невероятни фотографски възможности само защото сте оставили големия си и тежък цифрово-огледален апарат у дома. Снимайте с каквото имате в момента, защото, както казах още в началото: фотографията не е скъпа техника, огромен набор от обективи и тонове лъскави джаджи – тя е начин на живот.

 



Ако пък държите да сте максималисти – просто взимайте любимия си фотоапарат навсякъде със себе си. И не се притеснявайте – съвременните DSLR камери са много, много по-здрави и устойчиви, отколкото си мислите. С времето ще се изумите от това, колко „тормоз” са способни да понесат те, а също така ще разберете, че ако искате уникални, наистина неповторими кадри, ще трябва да подложите камерата, а и себе си на повече и по-големи изпитания, отколкото някога изобщо сте предполагали.

Не бързайте да ставате „професионалист”

Един съвет от личната ми практика: не бързайте да превръщате нещо, с което сте се захванали просто защото ви е доставяло искрена радост и удоволствие, в професия.
Вярвайте ми: щастието отшумява много бързо, щом едно хоби се превърне в ежедневен ангажимент.

Дори и фотографията да е избраният от вас път за професионално развитие, не забравяйте поне от време на време да излизате и да снимате просто така, за удоволствие.

Пътят на фотографа е път на непрекъснато усъвършенстване, на безкраен низ от проби и грешки. С всеки следващ кадър ще научавате по нещо ново – за камерата си, за светлината, за самите себе си и за изкуство в цялост.
Никога не преставайте да учите и никога не пропускайте шанса да научите нещо ново. Винаги подхождайте към фотографията от гледната точка на „Знам, че нищо не знам”.

 



Ако сте още в началото на своето дълго фото пътешествие, знайте, че първите ви 10 000 кадъра вероятно ще стават единствено за боклука. Звучи малко демотивиращо, но сами ще се убедите в правотата на това твърдение, след като години по-късно се върнете към някой от първите си, аматьорски албуми със снимки.

За щастие днес живеем в дигитални времена, така че 10, 20 дори 100 000 кадъра реално не ви струват нищо. Затова най-важният и ценен съвет, който ще получите по пътя си към фотографското съвършенство, е този: СНИМАЙТЕ! Много, непрестанно, неуморно и със страст. Защото в крайна сметка какъв е смисълът да се занимавате с нещо, ако то не ви доставя искрено, неподправено удоволствие? Ако пък въпросното нещо ви кара да се чувствате щастливи, няма причина да не го правите постоянно, винаги и по всяко време.

Тагове: