Коледа е! И тъй като е празник, сте решили да зарадвате себе си, а и цялото си семейство (но най-вече себе си) с чисто нов телевизор с голям екран и висока резолюция. Речено – сторено. Отбили сте се до магазина, покупката е направена и идва моментът на истината. Гордо инсталирате новата придобивка в хола, нетърпеливо натискате бутона On и...

И често следва въздишка на разочарование. Очакването за картина с брилянтни цветове, фантастично ниво на детайла и реализъм, който буквално да ви „вкара във филма”, рязко се разминава с действителността: мътно изображение, неестествени нюанси (червеното оранжевее, а синьото хич го няма), зърнести кадри. С една дума: кошмар!

Ядосани сте. Готови да напъхате скъпият HDTV обратно в кашона и да го върнете „на ония мошеници от магазина”. Стоп! Не бързайте! Както всяко друго нещо и техниката понякога иска малко повече усилия, време и внимание, за да покаже най-доброто, на което е способна. Затова, вместо да замеряте новия си телевизор с дистанционното, посветете му половин час за фина настройка. Ето как.

Някои общи положения

Да започнем от там, че за да получите максималното от един HDTV панел, ви е необходим входен сигнал с висока резолюция. У нас опциите за това са все още сравнително ограничени. Единият от вариантите са HD каналите на кабелната телевизия. Обикновено за доставката им се заплаща допълнително (повече отколкото за аналозите им с SD резолюция), но повярвайте – разликата си струва.

За да покаже максималното, на което е способен вашият нов телевизор с висока резолюция, ще трябва да му посветите малко от времето си за фина настройка на три основни неща: яркост, контраст и баланс на цветовете.

 

Друга възможност са HD видео плейърите – DVD модели с опция за повишаване на резолюцията на стандартните DVD филми до HD (резултатът обаче не е особено впечатляващ, защото става дума за изкуствено подобряване на оригинален запис със стандартно качество до HD). "Най-чистият” вариант са Blu-ray плейърите, които ви гарантират минимум 720р (1280 x 720 пиксела), а в идеалния вариант и Full HD (1920 х 1080 пиксела).

Още един вариант за получаване на добро HD качество са добрите стари персонални компютри или игралните конзоли Xbox 360 и PlayStation 3, които също могат да ви предложат изходен сигнал с HD качество (под формата на гейм заглавие или в ролята им на мултимедиен плейър).

 

 

Важно условие за качествена картина също така е и методът за свързване на телевизора и източника на сигнал. Най-добрата опция в домашни условия, разбира се, са HDMI кабелите, за предпочитане от утвърдена марка. Имайте предвид, че разликите в цените им са драстични (от 10 до 100 лв. за масовите модели) и определено има защо!

Разположението на телевизора също не е без значение – ако сте твърде близо или твърде далеч от него, това неминуемо се отразява върху качеството на картината. Простото правило за определяне на идеалното разстояние между зрителя и екрана е размерът на диагонала му, умножен по 2.5.

Нивото и източника на осветяване в помещението също е важен фактор за постигане на идеално тв изображение. Пряката слънчева или изкуствената светлина влошава качеството на картината. Най-добрата опция е поставяне на източник на мека бяла светлина непосредствено зад телевизионния екран. Philips имат цяла серия модели, предлагащи патентована фирмена технология с подобен ефект (Ambilight), която наистина носи допълнително впечатляващо усещане за пространство.
Настройките
Когато пуснете за пръв път вкъщи вашия нов телевизор, твърде вероятно е качеството на картината, което той демонстрира, да не ви допадне. Най-често причината за това е, че повечето производители настройват фабрично моделите си с мисълта за добро представяне в шоурумовете на големите магазини. За да могат да „блеснат” сред десетките други изложени телевизори, те трябва да демонстрират ослепителна яркост и максимално крещящи цветове. В уюта на домашния хол обаче тази стратегия не дава много добър резултат – напротив.

Точно затова, преди да се отпуснете блажено пред екрана на телевизора и да му се насладите, ще трябва да си „поиграете” с три основни негови настройки – яркост, контраст и цветови нюанси.

Ще ги откриете в менюто под името Picture / Video settings или нещо с подобно звучене (ако евентуално телевизорът ви не разполага с българско меню).

 

Започваме с настройката за яркостта. За целта включете вашия нов телевизор към източник на HD сигнал (Blu-ray плейър например) и подберете филм с повечко контрастни сцени. Контролът на яркостта всъщност регулира нивото на черния цвят на картината. Затова, когато променяте тази настройка, се спрете на някоя по-тъмна сцена. Стопирайте я на пауза и променяйте нивото на яркостта до момента, в който можете добре да различавате детайлите в слабо осветените или неосветените части от кадъра, така че те да не се сливат, губейки се в един общ черен фон.

Всички нужни контроли за получаване на идеална картина: яркост, контраст и баланс на цветовете, ще откриете в менюто под името Picture / Video settings или нещо подобно.

 

Следващият по важност контрол е този за контраста. Често го наричат „настройка на бялото” и това трябва да ви подскаже за коя част от изображението е важен той. За целта подберете ярко осветена сцена с ясно небе или много бели обекти в нея и променяйте настройките на контраста, докато ръбовете им спрат да се размиват в обкръжаващия ги фон, но все още можете да различавате ясно детайлите и текстурите в тях.

Стигаме и до фината настройка на цветовите нюанси. За нея са подходящи кадри с много червени, зелени и сини цветове (трите основни цвята, от смесването на които се получават всички останали нюанси). Тук регулирайте нивото на нюансите до момента, в който цветовете изпъкват ярко, но без да изглеждат неестествено. Обикновено идеалното ниво на тази настройка е малко над средното за скалата на вашия HDTV.  Тази настройка е особено важна за правилното изобразяване тоновете на кожата на човешките лица и тела. Така те изглеждат по-истински на екрана.

Настройката на нюанса на практика определя нивото на трите основни цвята в изображението. Много HDTV поддържат индивидуални настройки за червен, зелен и син цвят, а някои от по-скъпите модели предлагат още по-подробни опции за корекция на цветовете, добавяйки възможности за настройка на жълто, магента и циан.

В случай че имате желание да се заровите наистина сериозно във фината настройка на цветовете, случайно подбран тестов кадър няма да ви е достатъчен. За целта ще ви е нужен DVD или Blu-ray диск, съдържащ тестови шаблони за настройка.

В интернет има доста безплатни такива приложения, а някои комплекти отиват още по-далеч, предлагайки не само софтуер за калибриране, но и колориметър (специално устройство за измерване нивото на различните цветови канали).

Разбира се, ако не сте тотален хай-фай маниак, а обикновен домашен потребител, който просто иска да получи максималното от новия си HDTV, нямате нужда от подобни артикули (цените, на които могат да достигнат, са 150 долара и повече). Всъщност с добър тестов шаблон за настройка лесно можете да се сдобиете, ако потърсите диск с THX сертифициран филм. Към всеки такъв се предлага така нареченият THX Optimizer, който на практика е готов шаблон за калибриране.