Много от нас все още си спомнят, че телевизията невинаги беше цветна, качеството на картината рядко можеше да се определи като отлично, а размерите и формата на телевизионни екрани ни даваха доста ограничена представа за излъчваното съдържание. Въпреки това телевизорът винаги е бил магнит за вниманието на живущите в един модерен дом и тази му роля се запази в годините. Разбира се, начинът, по-който използваме телевизорите сега, е доста по-различен от пасивния начин на потребяване на съдържание и макар всеки вече да разполага с по няколко екрана с различни размери, телевизорът си остава сърцето на качественото домашно забавление.

Водещите производители на телевизори отдавна са яхнали вълната на иновациите и се опитват всячески да ни впечатлят с най-новите си продукти. И макар да липсват сериозни технологични нововъведения и изненади на този пазар през последната година, едно е сигурно – в момента можете да си купите най-качествения и функционален телевизор на всички времена, остава само да изберете какъв точно да бъде той.

Да започнем с размера

Категорично най-добрата отправна точка при избора на нов телевизор е размерът. Най-добрите телевизори, които ще видите в магазина, са големи. Те винаги използват най-добрите панели и технологии, затова е съвсем нормално да се захласнете точно по тях. И в това няма нищо лошо, защото е хубаво да вземете възможно най-голям размер, който пасва на помещението, в което ще гледате.

Диагоналът трябва да е около 2 пъти по-малък от разстоянието между вас и телевизора.

Колко голямо е прекалено голямо обаче? Ако се окаже, че екранът излиза от фокуса на зрителното ви поле, ще сте дали пари на вятъра за екран, който е по-голям от това, което реално виждате. Ако трябва да се опрем на цифрите, то една от препоръките е да купувате екран с диагонал около 2 пъти по-малък от разстоянието между вас и него. Т.е. ако седите на нормалните 2.5-3 метра, това означава спокойно да гледате на 50- до 60-инчов телевизор. В най-добрия случай това ще отговаря и на финансовите ви възможности.

Оказва се, че най-купуваният размер на европейските пазари е 32-инчовият. Това се дължи на факта, че средният брой телевизори в европейските домакинства е 1,8, т.е. голяма част от тях имат поне два телевизора, а вторият най-често се ползва в по-малко помещение като кухня или детска стая, където 32 инча са напълно достатъчни и най-изгодни в момента като съотношение цена/диагонал.

Извит или плосък?

Тук е моментът да анализираме и ефекта от извитите екрани, които са актуалната иновация на пазара. Те определено изглеждат по-екзотично и луксозно, но не всички извити екрани са еднакви. Основната отличителна черта е радиусът на извивката – колкото по-малък е той, толкова по-извит е екранът, т.е. толкова повече обгръща вашето зрително поле. Тук обаче има едно голямо „но“. За разлика от компютърните монитори, пред които седите доста близо и вече се предлагат модели с размер 34-40“, или добрите киноекрани (напр. IMAX), които имат огромен размер, извитите телевизори не успяват да покрият в такава степен зрителното ви поле, когато седите на повече от метър - метър и половина разстояние. Резултатът е, че виждате картина, която хем има сферична форма, хем не заема 100% от възприятието ви, така че обещаваният „поглъщащ“ ефект е само частичен.

За да разберете дали извитият екран е за вас, трябва да изкарате минимум 15-20 минути пред него.

В крайна сметка извитите телевизори са интересна опция, която зависи от личните предпочитания на всеки човек. Тя определено изисква известно време за свикване, но след този период на адаптация създава по-специфично възприятие у зрителя, което се оказва желано за част от потребителите. За съжаление няма как да установите това още в магазина, освен ако не седнете да погледате на дадения екран поне 15-20 минути.

Към момента повечето водещи производители предлагат извити модели. Голямото изключение е Panasonic, които смятат, че тази форма е в противоречие с търсенето на перфектната картина.

Правилната резолюция

Дори да търсите телевизор с по-малък размер, реално ще имате точно две опции за избор на резолюция – Full HD (1080p) или 4K. Моделите с по-ниска резолюция (720p) вече не са актуални и се срещат все по-рядко.

4К e инвестиция в бъдещето.

Ако цената не е основен приоритет при избора, то силно препоръчително е да изберете 4K модел и един вид да инвестирате в бъдещето. 2017-а е поредната година, в която ще чакаме интересно 4K съдържание и това все някога ще се случи (макар и със закъснение в България). На развитите пазари вече се предлагат 4K предавания (главно онлайн), а бързият достъп до интернет вече позволява стрийминг с подобно качество, така че се надяваме скоро да можем да му се радваме.  Дори в момента можете да гледате 4K клипове в YouTube, а добрите модели телевизори се справят убедително с изкуственото повишаване на резолюцията (upscaling) дори от сигнал със стандартно качество.

Характеристики, които спокойно можете да пренебрегнете

Производителите буквално се опитват да ни удавят в спецификации и маркетингови наименования на своите технологии за подобряване на картината. Колкото и да е приятно да знаете, че новият ви телевизор има един куп модерни функции, много от тях са просто имена на стандартни възможности, налични и в конкурентните модели или дори нищо не значещи цифри, които на практика няма с какво да сравните. Последното се отнася например за цитираните от производители контрастни съотношения, достигащи умопомрачителни осемцифрени числа. Истината е, че всеки измерва контраста по собствена методология, така че няма как да сравните цифрите директно, а и не е задължително един телевизор с контраст 50 000 000:1 да има по-качествена картина от друг с 20 000 000:1.

Всеки производител измерва характеристики  като контрастно съотношение по собствена методология.

Същото се отнася за честотата на опресняване на картината, измерена в херцове (Hz). За нормално гледане 60 Hz са напълно достатъчни. Ако приемем, че гледате много спортни предавания и играете игри на телевизора, то като оптимум могат да се считат 120 Hz. Всичко над тази стойност е повече маркетингов трик, отколкото реален принос за качеството на картината. Още повече, че изкуственото генериране на междинни кадри с цел увеличаване на честотата на опресняване и постигане на по-рязко и динамично движение често е свързано с появата на странни артефакти по обектите на екрана.

Това, което реално си струва да сравните в таблиците с характеристики, е видът и броят на входните портове. Освен ако не разполагате със стари плеъри или конзоли, на практика са ви нужни само HDMI входове. Преценете колко броя са ви необходими, като е хубаво да оставите поне един свободен в резерв (напр. за Blu-ray плеър, ако още нямате). Препоръката е телевизорът да разполага с HDMI 2.0 портове, които позволява приемане на 4K картина при 60 кадъра в секунда.

Качество на картината

Според повечето специалисти безспорният крал на качествената картина е OLED технологията – най-вече заради предлаганото изключително дълбоко черно и живи цветове, както и заради възможност за създаване на много тънки панели. Такива модели можете да намерите от пионера в тази технология LG, както и от Philips, Sony и Panasonic. Големият конкурент Samsung все още разчита главно на класическата технология в лицето на платформата им QLED (също с поддръжка на 10-битов цвят и HDR). Разлика има и в цените, разбира се, така че за OLED ще ви трябва доста по-солидна сума.

OLED е безспорният лидер при картината, но HDR и Dolby Vision са нещата, за които трябва да следите.

„Горещите“ характеристики, на които трябва да обърнете внимание, са наличието на micro dimming и HDR. Първата функция позволява постигане на чудесен контраст и динамичен обхват чрез затъмняване само на определени области на екрана. Micro dimming се предлага от телевизорите със задна, а не странична LED подсветка.

Макар High Dynamic Range стандарта все още да е доста нов, той със сигурност представлява качествен скок, затова е хубаво новият ви телевизор да поддържа тази технология. Тя се среща в две реализации – HDR 10 (позната още като UltraHD Premium) и Dolby Vision. Разликата е в представянето на цветовете – първата поддържа 10-битов цвят, а втората – 12-битов. Все още е рано да се каже коя побеждава в качествено отношение, но със сигурност наличието на една от двете технологии гарантира картина с богати цветове и много по-широк динамичен баланс между светло и тъмно в една и съща сцена.

Като говорим за светлина, трябва да споменем и уникалната по рода си Philips Ambilight. Цветният светлинен ореол зад екрана определено прави зрителното преживяване по-специално и подсъзнателно увеличава възприятието за големината на екрана.

Звукът е също толкова важен

Ако се замислите защо обичаме да ходим на кино, след очевидния отговор за размера на екрана следва мощният пространствен звук. За да сме максимално обективни, трябва да кажем, че много малко телевизори разполагат с вградени говорители и технология, която да постигне нещо подобно. Затова е хубаво да помислите как да усъвършенствате и акустичното преживяване. Вариантите не са много – ако не разполагате с място, най-лесно е да добавите саундбар – под или над екрана или изцяло развита съраунд система с отделен рисивър и съраунд озвучителни тела.

Плюсът на саундбар опцията е, че тя няма да ви струва твърде скъпо, а и вече има модели, които сравнително убедително се справят с пространственото звучене, независимо че говорители са разположени само на една равнина пред вас.

Саундбар или допълнителна озвучителна система?

За истински разтърсващ и автентичен многоканален звук обаче трябва да вземете едно от безбройните предложения за допълнителна озвучителна система с между четири и осем канала. Това неминуемо ще увеличи и броя кабели, които излизат от телевизора, затова е хубаво той да има вградени захвати или специална стойка, които да държат кабелите прибрани. Този проблем е още по-сериозен, ако сте решили да монтирате телевизора на стена – тогава всички връзки ще трябва буквално да висят от него, затова производителите вече работят по решения, които ще осигурят всичко нужно само по един кабел.

Вижте ревюто ни на този модел на Philips, който покрива всичките ни високи изисквания.