Домашната мрежа: кратко ръководство за максимални резултати

Днес, в ерата на интернет, локалната мрежа е част от практически всяко съвременно домакинство. Наличието на множество свързани устройства прави подобна придобивка почти задължителна – дори и само в името на семейния мир, свързан със споделения онлайн достъп. И макар че изграждането на подобна структура е изключително лесно, все пак повечето редови потребители срещат известни затруднения най-вече по отношение значението на терминологията и различните алтернативи, които пазарът предлага.
Надяваме се, че това кратко ръководство ще ви позволи по-добре да се ориентирате в света на домашните мрежи и да ви помогне да изберете най-подходящия за вас и вашите нужди вариант за изграждането им.

За скоростта

Една от най-честите причини за объркване при потребителите е свързана с начините за измерване скоростта на една домашна кабелна или безжична мрежа. Проблемът (и нерядко причина за известно разочарование) идва от там, че поначало в света на високите технологии обикновено говорим за байтове – мегабайти, гигабайти, терабайти и така нататък. При мрежовите устройства обаче скоростта се измерва в битове, т.е. Mbps (мегабита за секунда) и MB/s (мегабайта за секунда) не е едно и също нещо!

Всъщност битът е по-малката мерна единица за скорост и указва наличие или отсъствие на електрически заряд – прословутите „нула“ и „единица“. Байтът от своя страна е равен на осем бита. Точно затова, ако видите върху кутията на вашия рутер обозначение, гласящо „300 Mbps”, това означава, че максималната скорост на устройството на практика е 37,5 мегабайта за секунда. Първото число звучи по-добре нали? Но реалността е различна и след като веднъж сте наясно с този факт, това ще ви спести известно разочарование между очаквания и практически резултати.

Сега накъде?

Обикновено вашият доставчик осигурява достъпа до интернет и едно основно мрежово устройство – маршрутизатор или рутер. Оттам нататък свързването на останалите джаджи, които притежавате – смартфон, таблет, лаптоп, настолно РС, конзола, е нещо, което трябва да осигурите сами.
На този етап ви предстои и първото важно решение, което трябва да вземете – дали връзката да е по кабел или безжично.

И двата варианта си имат плюсове и минуси, т.е. нито един от тях не е съвършен или категорично по-добър от другия. Класическата LAN връзка е по-надеждна, тъй като мрежовите кабели са екранирани и много по-малко податливи на интерферентни и други смущения, понижаващи качеството на предавания сигнал. Много съвременни мобилни устройства обаче (смартфони и повечето таблети) не поддържат опция за кабелна връзка. За тях Wi-Fi безжичното свързване е единствена възможност, но този способ за разпространение много често не е достатъчно консистентен – скоростта му варира, тъй като се влияе от различни фактори. Ако живеете в бетонен блок например, стоманените подпорни конструкции обикновено водят до влошаване на връзката. Много домакински устройства (микровълновите фурни например) използват същите честоти за радиоразпръскване, както и комерсиалните Wi-Fi маршрутизатори и предизвикват смущения в сигнала. Именно поради тези причини е добре внимателно да обмислите покупките и решенията си, когато избирате как и с какво да изградите локалната мрежа във вашия дом.

Кабели, но не само

Едно от първите важни решения, които трябва да вземете, е свързано с нещо наглед тривиално, но всъщност от критично значение за скоростта на вашата домашна мрежа – вида на кабелите, които ще използвате за свързване. Не всички видове мрежови кабели са от един и същ клас! Те се различават по обозначенията, нанесени върху външната им обвивка, като обикновено най-евтините са от така наречения Cat 5 тип, предназначен за най-старите 100BASE-TX LAN мрежи. Те поддържат максимална скорост на трансфер от 100 Mbps, което, както вече знаем, се равнява на едва 12.5 MB/s – доста скромен показател по съвременните стандарти за пренос на информация. Следващият, по висш стандарт е Cat 5e и той вече поддържа това, което днес популярно е известно като Gigabit Ethernet, т.е. кабел, способен да осигури скорост до 1 Gbps (които, отново да подскажем, се равняват реално на 125 MB/s).

Най-новият хронологично клас е Cat 6, който вече поради подобрената си структура и по-сериозната си екранировка е способен да пренася данни с цели 10 Gbps (т.е. 1250 MB/s, или 1.25 GB/s).
Ако тепърва изграждате окабеляване за дома си, добре е да използвате Cat 6 или поне Cat 5e трасета – особено ако желаете кабелите да са вкопани трайно в стените или скрити по подходящ начин така, че жилището ви да изглежда естетически добре. По този начин дори и понастоящем да не разполагате или бюджетът ви да не позволява подобни върхови скорости на трансфер, в перспектива ще имате достатъчно свободен капацитет. Така, ако за в бъдеще доставчикът ви може да ви предложи по-бърз интернет, ще сте сигурни, че преносната ви среда няма да е тясно място, ограничаващо скоростта на пренос.

Класическите LAN кабели обаче не са единственият начин за осигуряване на наземна връзка в домашни условия. Пазарът предлага интересна тяхна алтернатива – така наречените Powerline адаптери. Това са устройства, които ще ви позволят да използвате за пренос на интернет електрическата инсталация, с която жилището ви така или иначе разполага. Това ви спестява излишен разход за покупка на LAN кабели, вкопаването им в стените или прикриването им по друг начин, но също си има известни недостатъци. Така например, за да се възползвате от възможностите на powerline адаптерите, ще трябва да разполагате с минимум две устройства – едно, което да приема сигнала – обикновено от рутера на доставчика ви, и друго, което да го получава в помещението, където са разположени джаджите, нуждаещи се от достъп до интернет. Ако искате да получите достъп в друго помещение, ще са ви необходими допълнителни адаптери. Powerline адаптерите също така предполагат известна жертва по отношение на скоростта – дори най-бързите модели, които се предлагат в момента, могат да гарантират максимум 600 Mbps. Те също така не работят много добре, ако не са включени директно в контактите, т.е. няма как да ги използвате с разклонител. На финала – Powerline адаптерите никак не са евтини – най-бързите са на цени от около 50 -  70 лв., като това е цена за единично устройство, т.е. трябва да умножите тази цена по броя на помещенията, в които желаете да имате достъп до интернет.

Безжичната свобода

Кой днес би искал наземна мрежа и купчина кабели, след като имаме Wi-Fi? Разбира се, в един идеален свят (какъвто вярваме, че съществува, но някъде в бъдещето) нито едно устройство не би изисквало кабелен достъп до интернет. Действителността обаче е една идея по-отрезвяваща – като започнем от ограниченията в пропускателния капацитет на съвременните безжични стандарти и стигнем до споменатите проблеми с интерференцията.

На теория максималната скорост на пренос, която най-съвременният Wi-Fi протокол (IEEE 802.11ac или Wireless- AC) може да осигури, е от порядъка на 1.3 Gbps, или 162.5 MB/s. За да я получите обаче, всички ваши безжични устройства следва да са 802.11ac съвместими. Естествено предлага се обратна съвместимост, но ако, да речем, вашият рутер е Wireless-AC сертифициран, а устройството, с което използвате интернет, поддържа само по-стария Wireless-N (802.11n), връзката ви ще е ограничена до максималните възможности на по-стария стандарт, т.е. до 600 Mbps (75 MB/s).
Още по-неприятната новина за всички мечтаещи за безжична свобода е, че тук говорим за теоретичен максимум – т.е. най доброто, на което е способна съответната версия на Wi-Fi протокола, но при идеални условия. Каквито разбираемо не се срещат често в реалността, където скоростта варира в зависимост от много фактори – радио смущения, структурата и разположението на помещенията, отдалечеността на приемното устройство от рутера, разпръскващ Wi-Fi сигнал и други.

Добрата новина е, че поне част от тези проблеми могат да бъдат решени с внимателно планиране по време на изграждане на самата мрежа. Първо, когато избирате основния рутер, който да разпределя входящия трафик от вашия доставчик, добре е да изберете колкото може по-нов модел, който не само поддържа най-модерните стандарти за безжичен пренос на данни, но предлага и така наречения двубандов режим на трансфер. Плюс на този вид устройства е, че те могат да използват не само по-стария (и масово разпространен) 2.4 GHz радио обхват за предаване на информация, но и новa честота – 5 GHz. Тъй като се поддържа сравнително отскоро, тя е по-малко натоварена и при нея нивото на интерференциите, предизвикани от други безжични устройства като мобилни телефони, РС периферия (мишки, клавиатури, слушалки) и домакинска техника, е значително по-ниско.
Много проблеми със силата и консистентността на сигнала можете да си спестите и с едно толкова просто решение като избора на правилно място за разполагане на вашия рутер. Добре е той да е поставен на колкото може по-централно място в дома ви, еднакво отдалечен от всички помещения, в които възнамерявате да използвате безжичен интернет. По принцип Wi-Fi сигналите трудно преодоляват прегради, тъй като по необходимост са сравнително слаби, за да не вредят на хората, които ги използват. Понякога дори по-голям аквариум, изпречил се на пътя на безжичния сигнал, може да доведе до деградиране на качеството му и влошена връзка. Затова старайте се да осигурите, доколкото е възможно, пряка видимост между безжичния рутер и устройствата, свързани с него.

И тъй като това рядко е възможно, помислете за добавяне към вашата домашна мрежа на така наречените Wi-Fi разширители (extender) или усилватели. Това са малки и относително евтини устройства, които улавят сигнала от вашия рутер и го усилват, подобрявайки обхвата и силата на връзката в помещенията, където са монтирани. Производителите им препоръчват да ги поставите приблизително по средата между рутера и приемното устройство – така те прихващат сигнала, така да се каже, „на половината на пътя му“ и го препращат усилен към вашия смартфон, таблет, лаптоп или „умен“ телевизор.