По-добри във фотографията

Искате да напреднете по-бързо във фотографското изкуство? Не, начинът не е да хукнете към магазина за нов, по-скъп „професионален” апарат. Далеч по-добра първа стъпка би било да се научите да се възползвате максимално от техниката, с която разполагате. Ето ви пет лесни ежедневни практики, които ще ви помогнат да станете по-добър фотограф.

Използвайте точково (spot) мерене

Съвременните фотоапарати предлагат няколко вградени режима за автоматично мерене на светлината, като за най-съвършен се смята така нареченият „матричен” режим. При него камерата разделя кадъра на сегменти, прави замерване във всеки един от тях и предлага настройки на експозицията спрямо усреднена стойност за количеството отразена светлина.

Този метод си има някои несъмнени предимства – особено по отношение на автоматичните режими за експозиция (Full Auto или предварително зададени настройки като Портрет, Пейзаж, Спорт и други), но ако получите най-доброто от вашата камера точковото (спот) мерене, е по-подходящ.

За разлика от матричния режим при него фотоапаратът мери стойностите на осветеност само в една точка от кадъра (в избраната фокусна точка). В този случай настройките на експозицията зависят в много по-малка степен от вградената в камерата автоматика и повече от вашите собствени решения като фотограф. Вие сам трябва да прецените точно в коя зона от кадъра е най-подходящо да направите измерване, така че да получите максимално добра експозиция. В началото вероятно ще се сблъскате с поредица от проби и грешки, но използването на точково мерене ще ви позволи да развиете по-точен усет за светлината в кадър. Това упражнение ще ви даде и по-добра представа за това, как работи вашата камера – ще ви направи по-чувствителен за нейните ограничения.

Разчитане на хистограма

Един изключително важен и полезен инструмент, с който разполага почти всяка съвременна цифрова камера, но който фотографите (особено начинаещите) твърде често пренебрегват.
Всъщност някои от майсторите в това изкуство се шегуват, че фотографите от лентовата ера биха убили, за да имат подръка нещо толкова просто и полезно, което буквално с един поглед да им даде изчерпателна информация за качеството на кадъра.

Разчитането на хистограмата изглежда сложно на пръв поглед, но всъщност е много интуитивно. Тя представлява графична репрезентация на тоналното разпределение в снимката – от абсолютно бяло (пълна липса на детайл)  до абсолютно черно (пълна липса на детайл). Отляво надясно тя показва броя пиксели във всеки от 255-те нюанса, които са способни да запечатат съвременните цифрови сензори – от нула (напълно черно, пълна липса на детайл) до 255 (напълно бяло, пълна липса на детайл).

Всеки връх в хистограмата показва броя пиксели в съответната тоналност – колкото по-висок и остър е той, толкова повече пиксели в този тон има в кадъра.

Естествено различните снимки имат различно тонално разпределение, макар че общоприетото правило гласи, че в „идеалната” хистограма върховете са концентрирани в средата. При така наречените high/low key (висок/нисък ключ) фотографии например хистограмата е силно изместена в един от двата края – ляв или десен в зависимост от това, дали в кадъра преобладават светли или тъмни тонове.

Това, което на всяка цена трябва да избягвате, е „изпадане” на части от хистограмата в някой от двата й края. „Изпадане” (излизане на тоналния обхват) извън левия край е знак за недоекспониран кадър (прекалено тъмен). Обратното пък – за преекспониран (прекалено светъл).

Така че, ако искате да получите наистина добра представа за качеството на кадъра, който току-що сте заснели, изключете доста често заблуждаващо изглеждащото превю, което ще ви покаже LCD дисплеят на камерата. Вместо това активирайте опцията за визуализация на хистограмата на кадъра и се ръководете от нея.

Използвайте твърди обективи

За това изключително полезно от чисто креативна гледна точка упражнение е ставало дума и преди. Идеята тук е да избягате от капана на варио обективите, които често ни правят мързеливи и са причина да забравяме златното правило на великия Робърт Капа: „Ако кадрите ви не са достатъчно добри, значи не сте достатъчно близо.”

Когато сте навън, за да снимате, изберете само един, твърд обектив, сложете го на фотоапарата и снимайте. Фиксираното му фокусно разстояние ще ви принуди да сте значително по-изобретателни при снимането на обекти с различна големина, форма и отстояние от вас. Ако пък не разполагате с твърд обектив, просто фиксирайте варио обектива, който имате подръка, на една конкретна дължина, залепете го тиксо, ако искате, за да не се изкушавате да я променяте, и снимайте по този начин.

Превключете на ръчен режим

Изцяло автоматичните и полуавтоматичните (с приоритет на затвор/бленда) режими на камерата са полезна първа стъпка за всеки начинаещ фотограф. Но когато се почувствате сигурен в боравенето с вашата камера, добре е да започнете да използвате колкото може по-често ръчния режим за настройка на експозицията.

Макар да звучи донякъде контраинтуитивно, с времето ще се убедите, че изцяло ръчният избор на бленда, скорост на затвора и евентуално светлочувствителност всъщност е по-добрият и ефикасен начин за снимане, отколкото някой от предварително зададените автоматични режими. Това с особена сила важи за случаите, в които снимате динамично променящи се сцени – да речем, сте на туристическа обиколка и постоянно влизате и излизате от закрити помещения на открито и обратно. Количеството и качеството на светлината в такива ситуации се променя толкова бързо и драматично, че трудно ще успеете да запечатате достатъчно количество добри кадри, ако разчитате само на автоматиката.

Да, вероятно ще получите достатъчно много „прилични” снимки, но много малко от тях ще са наистина добри, а повечето ще ви отворят доста последваща работа на етап „постобработка”.

Снимайте!

Няма по-прост, но в същото време универсално добър съвет, следването на който да ви гарантира бърз напредък във фотографията. Най-полезният и ефикасен метод, за да станете добри в това изкуство, е да го практикувате – по възможност ежедневно.

Още по-добра практика е не само да снимате всеки ден, но и да споделяте поне част от кадрите си, да събирате конструктивни мнения и да трупате опит.
Повярвайте – с всяко следващо натискане на затвора ще ставате все по-добри – стига, разбира се, да имате воля и желание да се учите от грешките си.