Един от най-интересните продукти на CES 2014 беше представен от Razer. Компанията със сигурност заслужава уважение, тъй като винаги търси иновациите и е сред малкото производители, които предприемат рисковете на неизвестното. Подобен беше и случаят с първия в света „истински геймърски таблет“.

 

Project Christine е модулен гейминг компютър, конструиран по такъв начин, че да може всяка част да бъде сменена за секунди. За да се постигне този ефект, са използвани специални модули и стойка, създадени от Razer. Project Christine е нещо наистина специално и нещо, което не сме виждали до този момент.

 

Концепцията е породена от едно просто желание: сглобяване и подменяне на компютърните компоненти по най-лесния възможен начин. Смяната на процесора, видеокартата или паметта става чрез изваждане на стария и включване на нов модул. Не е нужно да се отваря кутията, да се развиват винтове или да се изключват, а след това и включват различни кабели. Мин-Лян Тан, изпълнителен директор на Razer, коментира, че компанията работи по този проект от над две години. Това, разбира се, е ставало в пълна тайна. Освен с модулната си структура, Project Christine впечатлява с още нещо – липсата на охлаждащи вентилатори. Всеки модул е оборудван със специални дюзи, изработени по военен стандарт, които не позволяват на минералното масло, използвано за охлаждане на компонентите, да изтече в момента на изваждане на даден модул. Системата използва водно охлаждане, което циркулира из всички нейни части. Това осигурява отлична предпоставка за клокване и изстискване на максимума от компютъра. Цялата система може да се следи чрез малкия LED тъчскрийн дисплей.


 

Разбира се, подобна технология има и своите минуси. Основният проблем могат да бъдат хардуерните производителите. За да сработи оптимално тази идея, трябва да бъде въвлечен максимално голям брой производители на PC компоненти, които да изработят своите части по необходимия стандарт. Изработването на специалните модули може да означава и удължаване на производствения процес. От тук следва и евентуалната по-висока цена. Е, добрата новина е, че е възможно старите модули да бъдат продавани между потребителите – нещо, което и до днес се прави с по-старите компютърни части. Ако потребителите харесат концепцията, а смятаме, че това ще стане, тя може да се превърне в реалност (справка Project Fiona).