
През 2022 г. в света са произведени около 62 милиона тона електронни отпадъци, което е достатъчно, за да се напълнят повече от 1,5 милиона камиона за боклук. Това е с 82% повече от 2010 г., а се очаква до 2030 г. количеството да достигне 82 милиона тона. Старите лаптопи, телефони и други устройства в тези отпадъци често съдържат ценни метали като злато, но по-малко от една четвърт от тях се събират и рециклират по подходящ начин.
Екип от университета "Флиндърс" в Австралия е измислил нов начин за извличане на злато както от електронни отпадъци, така и от изкопана скала, без да се използват токсични химикали като цианид или живак. Техният метод, публикуван в Nature Sustainability, може да направи извличането на злато по-безопасно за хората и околната среда.
Златото е важно в много области, от бижутерията и валутата до електрониката, химическото производство и авиацията. Но по-голямата част от доставките на злато все още идват от минни процеси, които използват цианидни соли или живак. При мащабния добив често се използва цианид за разтваряне на златото от рудата, което може да навреди на дивата природа и да замърси околната среда. Малките и занаятчийските миньори често използват живак, който образува амалгама със златото, преди да бъде нагрят, за да се освободи металът. Това е най-големият източник на замърсяване с живак на Земята и е опасно както за миньорите, така и за околните екосистеми.
Новият процес започва с трихлороизоцианурова киселина, химикал, който вече се използва за пречистване на вода и почистване на басейни. Когато се активира с халиден катализатор в солена вода, той разтваря златото от руда или електронни отпадъци. След това златото се улавя с помощта на полисулфиден полимерен сорбент, произведен от елементарен сяра, евтин и изобилен страничен продукт на петролната промишленост. Този полимер може да извлича злато дори когато са налице други метали.
След като златото се свърже с полимера, то може да бъде извлечено с висока чистота чрез нагряване на полимера (пиролиза) или чрез разграждането му до първоначалния му мономерен градивен елемент (деполимеризация). Полимерът може да бъде преработен и използван отново. Екипът разработи и начини за рециклиране на химикала за извличане и водата, използвана в процеса.
Тестовете показаха, че методът работи върху руда, стари компютърни платки и други отпадъци, съдържащи злато. „Нашата цел е да подкрепим икономически тези миньори, като същевременно предложим по-безопасни алтернативи на живака“, заявиха изследователите, добавяйки, че милиони любители-миньори разчитат на методи, базирани на живак.
Въпреки че резултатите са обещаващи, изследователите твърдят, че все още има какво да се направи. Те трябва да увеличат производството на полимера, да усъвършенстват етапите на рециклиране и да се уверят, че процесът е конкурентен по отношение на цената спрямо традиционните методи. Те виждат потенциал и в „градското минно дело“ – извличането на злато от електронни отпадъци – което би могло да намали необходимостта от вредното за околната среда първично минно дело.
Както се отбелязва в проучването, „като цяло, тази работа предоставя жизнеспособен подход за постигане на по-екологично производство на злато както от първични, така и от вторични ресурси, подобрявайки устойчивостта на доставките на злато.“
Снимка: Unsplash