Schlörwagen – германският шедьовър на автомобилната техника отпреди 75 години

20-те и 30-те години на XX век са били истинска нова ера относно аеродинамиката. Чешката Tatra 77, американският Chrysler Airflow и германският Mercedes-Benz 540K Streamliner са били впечатляващи опити да се намали съпротивлението на въздуха, доколкото е възможно. Разбирането за аеродинамиката все още е било доста примитивно, но въпреки това още тогава инженерите са знаели, че формата на автомобила трябва да бъде максимално близка до тази на летяща капка вода. Може би е трудно да повярваме, но въпреки отсъствието на компютърно моделиране и мащабни тестове в аеродинамичен тунел, германският прототип Schlörwagen, създаден през 1939 година, е имал невероятно нисък коефициент на челно съпротивление Сх = 0.15.

Schlörwagen е бил разработен от Карл Шлер от Научноизследователския институт по аеродинамика в Гьотинген. Купето на прототипа е било направено от алуминий, а необикновеният дизайн на „Шльормобила“ е бил основан на систематично изучаване на формата на крилата на самолетите. Карл се е стремял да създаде профил с максимално ниско въздушно съпротивление и малка подемна сила. В резултат формата на автомобила е наподобявала тази на половин капка вода, а самият прототип е получил името „Гьотингенското яйце“. Моделът, тестван в аеродинамичен тунел, е показал стойност Сх = 0.11. Резултатът е бил толкова сензационен, че било решено автомобилът да бъде построен в реалната му големина.

За задвижване е бил избран задно разположен двигател Mercedes-Benz 170H, но въпреки алуминиевото купе прототипът се е получил с 250 кг по-тежък от планираното. Schlörwagen имал дължина 4.33 метра и височина само 1.48 метра. За по-добра аеродинамика колелата били закрити, което е довело до огромна ширина на прототипа – 2.10 метра (приблизителната широчина на Hummer H1 например). Резултатите от измерванията на прототипа в реалните му габарити също са били впечатляващи - Сх = 0,15. По време на първия тестдрайв Schlörwagen е развил максимална скорост 135 км/ч (с 20 км/ч по-бърз от Mercedes-Benz 170H), като е изразходвал едва 8 литра бензин за 100 км (вместо 12). В салона на автомобила са били разположени три реда седалки за 7 пасажери.

Но при всичките си преимущества, „Шльормобилът“ така и не влиза в серийно производство. Тестовете по време на път са показали проблеми с управлението, които е трябвало да бъдат отстранени – страничният вятър буквално е издухвал автомобила от пътя. Schlörwagen е бил показан на Международния автосалон (IAA) в Берлин през 1939 година, но не е предизвикал възторг у посетителите, като единодушно е бил заклеймен като „уродлив“. След изложението прототипът е бил оставен в института и след време е потънал в забвение.

Създателят на автомобила Карл Шльор в това време е попаднал във въртележката на войната и озовавайки се в Рига, видял руските аерошейни. Той предложил да монтира подобна конструкция на своя „Шльормобил“, като един двигател от аерошейна бил превозен с железницата до Гьотинген. Двигателя на Mercedes бил свален от прототипа и бил монтиран руският такъв с мощност около 130 к.с. с пропелер от задната страна. В резултат се получил тромав автомобил с нелепа конструкция, който направил няколко кръгчета на полигона, след което бил изпратен във Финландия за тестове. Дали след това се е върнал в Германия, е неизвестно. Според някои данни по-късно „Шльормобилът“ бил взет от съюзниците във Великобритания, след което за съжаление следите му се губят завинаги.