Мечтата за РС без видеокарта

Помните ли онези сладки, невинни времена преди 96-а? Времена, в които видеокартата беше едва ли не най-жизненоважният елемент на едно средностатистическо (геймърско) РС? Когато всички сметки, свързани с видеоигрите, се извършваха от добрите стари централни процесори, а за 3dfx и Nvidia още никой не беше и чувал?


Този изблик на хай тек носталгия не е случаен. Той е просто поредното напомняне от страна на високотехнологичната индустрия, че за нея всичко ново е добре забравено старо. И след като видяхме първо краха, а после изненадващия ренесанс на куп стари, но златни идеи като РС терминалите и SLI, сега на дневен ред е още едно подобно „завръщане към корените”. Казано накратко, от известно време насам двете водещи компании на пазара за микропроцесори – AMD и Intel, се надпреварват кой ще възроди (пръв и по по-добър начин) класическия гейминг компютър без видеокарта на борда.


Дори в сферата на високите технологии понякога новото е добре забравено старо. В случая – възродената идея за компютър без видеокарта.

 

Както обикновено се случват нещата в този бранш, големите сини бяха първи с тяхната Core i5 генерация, появила се още в началото миналата година. Идеята тук е проста, но очаквано ефективна: вместо популярните напоследък интегрирани графични решения върху дънната платка Intel решиха да вкарат видеоядро... направо в централния процесор. Всъщност по-правилното описание би било да обединят графика и CPU върху една пластина, която от гледна точка на масовия потребител лаик всъщност представлява (и се предлага) като един монолитен чип.

 
Ползите тук са доста: най-вече що се отнася до производителността на получения продукт, тъй като събирането на графичен и централен процесор върху едно парче силиций подобрява драстично скоростта, с която те комуникират (обменят данни). Замисълът (предполага се) беше да се елиминира напълно дискретната (външна) видеокарта от уравнението поне що се отнася до масовите (мейнстрийм) компютри.

 

 

APU – ражда се звезда

Разбира се, действителността е малко по-различна от смелите очаквания и в крайна сметка това решение се оказа най-полезно за евтините настолни РС и мобилните системи, където върховата производителност не е от първостепенно значение. Виж, що се отнася до енергоефективност и бързодействие спрямо цена, въпросните APU (Accelerated Processing Unit) се оказаха истински джакпот за производителите на HTPC системи и лаптопи от нисък и среден клас.

 

Въпреки това двата микропроцесорни гиганта продължиха да настояват в усилията си да отърват масовия потребител от робството на видеокартите. Първият ход на AMD в тази посока не закъсня. Възползвайки се от предимството, което компанията получи с поглъщането на ATI през 2006, тя стартира нова инициатива, станала известна като Fusion. Зад това име стоеше амбициозна програма за създаване на APU от нова генерация, което да конкурира успешно съществуващите комбинации от централен процесор и дискретна видеокарта.

 

Fusion е фирмена инициатива на AMD, чиято цел е създаване на микрочип от ново поколение, обединяващ в едно графичен и централен процесор.

 

През януари AMD предложиха и първата серия подобни продукти, обединени под името Brazos – новаторска платформа, включваща три микропроцесорни генерации (Ontario, Zacate и Desna) ориентирани основно към пазара за ултра-тънки, масови мобилни системи.

В края на юни компанията направи следващата планирана стъпка напред, представяйки платформата Lynx, включваща нова серия APU чипове, този път насочени към ниския и средния клас настолни и портативни системи. Именно на тях ще обърнем специално внимание в днешния материал и по-конкретно да два от най-интересните представители на новата фамилия – процесорите Llano А8 и A6.

 

 

Що е то Lynx?

Преди да преминем по същество – някои важни уточнения. Макар да са еволюционна крачка напред спрямо E серията (Zacate), новите Llano продукти категорично не са решения, които биха могли да впечатлят най-запалените геймъри и хардуерните ентусиасти. За тях AMD готвят различна изненада под формата на дългоочакваната Bulldozer (FX) фамилия чипове. Замисълът на Llano поколението е съвсем различен: в тяхно лице ще откриете силно интегрирано, но високоефективно решение със строго специфично предназначение и атрактивна цена.

 

Съгласно предварително обявените планове на AMD фамилията Llano Lynx ще включва три серии чипове:

Серия А4
Два основни представителя: A4-3400 (двуядрен процесор с тактова честота 2.7 GHz, TDP 65 W) и A4-3300 (две ядра, тактова честота 2.5 GHz, TDP 65 W). Те ще включват графично ядро от Radeon клас със 160 шейдърни процесора (Radeon HD 6410D) и тактова честота 600 MHz (А4-3400) или 443 MHz (А4-3300).

Серия А6
Три модела: A6-3650 (четири ядра, тактова честота 2.6 MHz, TDP 100 W); А6-3600 (четири ядра, тактова честота 2.4/2.1 GHz (Turbo Core), TDP 65 W) и A6-3500 (три ядра, 2.4/2.1 GHz (Turbo Core), TDP 65 W). Тази серия ще включва графично ядро от клас Radeon с 320 шейдърни процесора (Radeon HD 6530D) и тактова честота 443 MHz.

Серия А8
Два модела: A8-3850 (четири ядра, тактова честота 2.9 GHz, TDP 100 W) и A8-3800 (четири ядра, тактова честота 2.7/2.4 GHz (Turbo Core), TDP 65 W). Интегрирано графично ядро от Radeon клас с 400 шейдърни процесора (Radeon HD 6550D) и тактова честота 600 MHz.

 

Платформата Lynx ще включва няколко различни модела чипове, предназначени за ниския и средния сегмент на пазара.

 

Очевидно като най-апетитния представител на новата Llano генерация се очертава моделът A8-3850, който от гледна точка на техническите си спецификации си е истинска заявка за миниреволюция в сегмента на интегрираните графични решения. В крайна сметка 400 шейдърни ядра и 600 MHz не са никак малко – особено за вградено видео.

 

Предимствата на Llano

Но плюсовете на HD 6550D графиката в A8 чиповете не свършват дотук! Големият коз на Lynx APU продуктите пред преките им конкуренти – генерацията Core i5 2300/2400 на Intel, звучи така: пълноценна поддръжка на DirecX 11! Да, амбицията на AMD е не просто да предложат прилична гейминг производителност, а успоредно с това да гарантират и съвместимост с най-актуалните игрални заглавия.

 

Като част от цялостната мултимедийна ориентация на чипа е и интегрирането на фирмения UVD (Unified Video Decoder) енджин, ускоряващ възпроизвеждането на Full HD видео. Съответно вграденото графично ядро (с кодово име Sumo) предлага и поддръжка на HDMI, DVI, DisplayPort и DSUB (VGA) изходи.

 

Три са нещата, с които Llano излиза едни гърди пред конкуренцията: пълноценна DX11 поддръжка, Turbo Core и вграденият UVD енджин за ускоряване декодирането на Full HD видео.

 

Друга интересна екстра на Llano генерацията е т.нар. Turbo Core – опция за автоматична промяна тактовата честота на процесора в зависимост от натоварването на системата (един вид автоовърклок).

Всичко това върви в комбинация с нов чипсет (логично) известен като A75, който превръща Lynx платформата в актуално, future proof решение, предлагащо поддръжка както на съвременни интерфейси като SATA-600 и USB 3.0, така и на PCI-Express 2.0 и DDR3 1866 MHz.

На фона на всичко това достатъчно ясно личи, че що се отнася до т.нар. HTPC (Home theatre PC) клас компютри, процесорите от фамилията Llano са истинско попадение и ще гарантират безпроблемно възпроизвеждане на HD медия (звук и аудио). Друг голям плюс е поддръжката на PCI-Express 2.0 (общо 24 PCI lanes, като 16 от тях могат да бъдат използвани за външни видеокарти).

 

 

Това разкрива куп възможности за използване на Lynx в комбинация с една или повече дискретни графични карти и постигане на солидна хибридна производителност. За съжаление повечето масови тестове в момента (в това число и 3D Mark) все още не са оптимизирани за подобни конфигурации, но в най-близко бъдеще Lynx платформата тепърва ще показва мускули.


На практика

Все пак остава да виси един любопитен въпрос: успяха ли AMD да изпълнят смелото си обещание за гейминг без допълнителна видеокарта?
Отговорът всъщност не е еднозначен и може дори да се нарече уклончив. Да погледнем какво показват реалните тестове.

За тях се спряхме на три актуални заглавия: старичкия, поддържащ само DirectX 9/10 Far Cry 2, доста тежкия Total War: Shogun 2 (в DirectX 11 и 9 режим) и Warhammer 40,000: Dawn of War II – Retribution.

 

 


Резултатите са... да кажем... интересни. Тъй като все пак говорим за решение, ориентирано към ниския и средния сегмент настолни РС, решихме да не вдигаме прекалено високо летвата на очакванията си. Затова вместо обичаните настройки за HD гейминг (1080р) се прицелихме в „по-конзолните” 720р.

 

Игралната производителност на Llano APU чиповете е прилична, но не впечатляваща – особено в най-актуалните DirectX 11 гейм заглавия.

 

Във Far Cry 2, DirectX 10 режим, High настройки и 1280 х 720 пиксела A8-3850 се представи умерено добре със средно около 23 кадъра в секунда. В по-архаичния DirectX 9 нещата се подобриха и резултатът вече беше средно 40 кадъра. И в двата случая обаче нещата бяха, общо взето, поносими и можеше да се играе (макар и с доста компромиси).

 

 

При Шогуна (актуална и доста тежка игра) ситуацията вече не беше толкова радваща – при балансирани настройки (720р) в DirectX 11 режим средният резултат на вграденото A8-3850 ядро беше около 15 fps – определено некомфортно за игра. Любопитното е, че в DirectX 9 режим резултатът беше дори още по-разочароващ: под 14 кадъра!

На финала – в Dawn of War 2 ситуацията също не беше впечатляваща – около 16 кадъра в секунда при 1280 х 720 пиксела и средни настройки – фреймрейт, при който може да се играе, но далеч от идеалните 40–50 fps.

 

 

При тестовете на по-слабия A6-3600 бяхме още по-скромни: свалихме резолюцията до 1024 х 768 пиксела и използвахме само DirectX 9 режимите на трите игрални заглавия. Очаквано вграденото Radeon HD 6530D ядро се представи със средно 5 до 8 кадъра по-зле от HD 6550D.

Въпреки това длъжни сме да отбележим, че и двата чипа (A8 и А6) бяха средно с 10–15 кадъра по-бързи от конкурента си Core i5 2500K.


Анализ на резултатите и изводи

Да започнем от цената. A8-3850 в момента е около 250 лв., а тази на А6-3650 – малко под 220. Иначе казано, с около 50 до 80 лв. по-малко от комбинацията между най-евтиния четириядрен AMD чип и видеокарта от ранга на Radeon 6570 (чиято производителност е приблизително равна на тази на вграденото в A8/A6 Sumo ядро).

 

Тук аргументите са ясни. Друг е въпросът, че една дискретна видеокарта ще разполага с известно количество (между 512 МВ и 1 GB) собствена памет, докато Radeon HD 6550D интегрираната графика ще използва част от вече инсталираната в компютъра

RAM (което, разбира се, е по-неефективното решение). Именно поради тази причина от гледна точка на масовия геймър изборът на APU чип не е особено добре обоснован, що се отнася до показателя цена/производителност – конкретно що се отнася до типично десктоп РС.

Виж, при мобилните компютри нещата стоят по доста по-различен начин. Тъй като в общия случай такова животно като „геймърски лаптоп” на практика не съществува, спокойно можем да кажем, че когато говорим за игра на мобилна система, компромисът с качеството ще е най-малък, в случай че тя е екипирана с чип от фамилията Llano.

 

Не толкова добър избор за актуална геймърска система, но страхотна сделка, ако търсите отличен процесор за изграждане на HTPC за мултимедийни развлечения.

 

Що се отнася до мултимедийните забавления, то Lynx платформата за момента е без конкуренция. Пълноценна поддръжка на Full HD хардуерно декодиране, достатъчно процесорна и графична мощ за възпроизвеждане едновременно на видео и аудио с максимално качество, HDMI/DisplayPort изходи; USB 3.0 за включване на съвместими външни устройства и бърз обмен на информация, SATA-600 интерфейс за SSD и твърди дискове с пикова производителност и солиден обем, PCI-Express 2.0 за разширяване и добавяне на една или повече външни видеокарти. Накратко казано – прекрасна база за съвременно future proof HTPC за домашни развлечения.

Тагове: