Кратерът Гейл, където роувърът Curiosity кацна на 6 август 2012 г., бе избран за място на мисията му заради структурата и композицията му. Предполагаше се, че там може би е запазена информация за миналото на Марс. И докато "Любопиткото" обикаляше новия си дом, той откри интересни находки, доказващи, че преди време Червената планета не е била толкова червена.

Сега учените са събрали всички индивидуални находки на роувъра в една голяма картина, разказваща историята на кратера Гейл. Тази голяма картина показва, че кратерът е бил пълен с вода за период от стотици милиони години. А когато е изчезнал под напора на променящите се климатични условия на Марс, в него е можело да се намерят подпочвени води.

През слоевете на историята

Новият сумарен научен труд е базиран основно на индивидуалните анализи на скалните проби, събрани от Curiosity по склоновете на Гейл. Различните инструменти, с които роувърът е оборудван, са разкрили различни типове скали и специфични химични композиции в почвата на Марс, намиращи се само в определени локации или в определени слоеве на кората на планетата.

Индивидуално погледнати, резултатите не разкриват много. Скални формации, богати на желязо и минерали от рода на хематита. Филосиликати и други формации с висока концентрация на кварцови минерали. И магнетит. Индивидуалното им наличие бе свързвано основно с еволюцията на атмосферата на Марс, но колективно погледнато, те разказват още по-важна история.

Скални слоеве в кратера Гейл

Първо, различните минерали се срещат често при базови условия или такива на окисление. Наличието на кислород може да бъде потвърдено на базата на това, колко често срещани са някои съединения на желязото например. После имаме два вида седиментни скали - по-едри, които можем да свържем с образуване на брегове на езеро, и такива с по-дребни частици в структурата им, които можем да свържем с формиране в дълбоки води.

Изследователите също така са измерили т.нар. химичен индекс на промяна, който проследява колко скали в други региони на Марс са претърпели химична реакция, преди да бъдат включени в състава на седиментни скали. Това е един от факторите, осигурил мерки върху вариациите в температурата.

Така стигаме до първия извод на авторите на новото изследване. В кратера Гейл е имало езеро, което е преминало през няколко различни периода. Докато първият тип скален материал представлява седимент, образуван в студен климат, скоро нещата са започнали да се затоплят. През този топъл период езерото получило различимо наслояване, тоест било стратифицирано. Близо до повърхността UV лъчите и кислородът в атмосферата създали оксидизирана околна среда. Това оксидирало част от сярата в скалите, което пък довело до създаването на достатъчно сярна киселина за намаляването на pH в този слой. По-дълбок слой имал малко кислород и pH-то останало с неутрална стойност.
Още по-нататък пък се среща слой с належи, богати на сол. Това може би представя период, когато Марс вече е губила голяма част от атмосферата си и водата от езерото в кратера Гейл е започнала да се изпарява.

Симулация на езерото, което се е намирало в кратера Гейл

Ключовият извод от всички тези химични изследвания е следният: в историята на Марс е имало топъл и благодатен за живот период, който е продължил много дълго време. Само малка част от изследваните скали, и то в много дълбок слой, показват геохимични характеристики, специфични за студен климат. По изчисления на учените този благодатен период е продължил 700 млн. години и е завършил преди 3,1 млрд. години.

След пресъхването

Историята, разбира се, не свършва след пресъхването на кратера Гейл. Слоевете седиментни скали, образувани на дъното му през топлия период, след това ерозирали под напора на вятъра. Този ерозионен период е свързван с наличието както на много вятър, така и с образуването на по-солидни формации скали.

Местността Mount Sharp, където Curiosity прави едни от най-интересните си находки за оксидизираните скали на Марс.

Еволюцията на Гейл е продължила с наличието на подпочвени води - нещо, което се е случило заради седиментните скали на дъното на езерото, в чиито пукнатини се е задържала вода дори след голямото пресъхване на езерото на Гейл. Тези подпочвени води оставили след себе си соли и минерали - процес, който е добре познат и от геологичното минало на Земята.

Всичко това показва, че Марс е имала потенциала да поддържа живот за близо 1 млрд. години. Период от време, по-малък от този, за който се е развил животът на собствената ни планета.

Снимки: NASA