Експлозивни изпускания на метан в атмосферата на Марс вероятно са били причина планетата да се затопли достатъчно в миналото, така че по повърхността й да се образува вода. Учени са открили доказателства, че преди 3 милиарда години Марс е имал реки и изводът е, че на Червената планета е имало период, в който ледовете ѝ са се стопили достатъчно, за да ги образуват – понякога в продължение на милиони години. Според Едуин Кайт от университета в Чикаго метановите залежи на Марс датират още от неговото „раждане“. Изригванията са се случили заради „разклащане“ на Марс по оста. Като Земята той е леко наклонен, а този наклон може да се промени с времето драстично, тъй като орбитата му взаимодейства с тази на Юпитер. Това би освободило метана, заклещен в ледените кристали. Кайт казва, че „говорим за лед, който може да се възпламени – ако драснете клечка до него, ще получите пламък“.
Публикуваното изследване може да даде представа на учените за това, кога и как точно условията на Марс са били годни за живот. Днес той е студено и безплодно място, но е неоспорим факт, че много преди това е имало период, когато е бил пълен с вода и топъл. Curiosity е предал много данни за речни делти и долини, които са се оформили от вода. Кевин Занле, учен от NASA, казва, че това е един неразрешен парадокс за Марс: от една страна, има доказателства и предпоставки, че планетата е била топла поне от време на време, а от друга – никой не може да установи как би могло изобщо да се случи това. Метановите изригвания са първата реалистична теория за причината за това.
Самият метан на планетата е проучван вече десетилетия наред, а дебатът, който се води спрямо него, е дали присъствието му говори за потенциален живот, който е съществувал на планетата. Кайт твърди обаче, че метанът, който съществува на Марс, се е образувал от взаимодействие между скали и вода дълбоко под кората на планетата, а после е пропълзял нагоре към повърхността и е заседнал под пластове лед.