Разстоянието между хората е шест стъпки

Учени проведоха мащабни проучвания на 240 милиона души чрез световната чатпрограма MSN. Те до голяма степен потвърдиха хипотезата на шестте стъпки, която се прочу от филми като "Шест степени на отчуждение". Досега тази хипотеза не беше доказана по научен път но получи широко признание дори в средите на специалистите и често се цитира в различни статии.
Същността й се състои в следното: ако приемем, че двама познати се намират на разстояние една стъпка един от друг, то средното разстояние между хората по света ще бъде приблизително шест крачки. Терминът "стъпка" трябва да се разбира както в буквалния, така и в по-общ смисъл: многобройни експерименти показват, че които и да било произволни двама души в дадено общество, а може би и в целия свят могат да бъдат свързани с верига от шест души, първият от които познава единия, а последният - другия. Понятието може да се отнася и до шест действия, които трябва да бъдат предприети, за да се свърже една институция с друга или един човек - с друг.

Светът е малък
Първият известен труд, довел до възникването на хипотезата, е експериментът "Светът е малък", проведен от Станли Милграм от Харвардския университет на базата на идеите на социолога Майкъл Гуревич. Той прави проучвания на пощата - учените молят случайния адресат X да препрати писмо на указания адресат Y или, ако не може, на някой адресат Z, който според X може по-сигурно да прати писмото на Y. Резултатите показали, че средното разстояние между двама адресати е равно на шест комуникационни стъпки. Пионерът на телекомуникациите Гулиелмо Маркони пък твърдял, че за пълното покритие на земното кълбо с радиосигнал са достатъчни шест предавателни станции. Тази идея е залегнала в основата на пиесата и филма "Шест степени на отчуждение".
След експеримента на Милграм мнозина провеждат изследвания, част от които потвърждават теорията, а други я опровергават. Първи Дънкан Уотс от Колумбийския университет предприема подобен експеримент, но вече с електронна поща, в който участвали няколко хиляди души. Резултатите били подобни на тези на Милграм. Сега авторите на последния труд по темата, който ще бъде представен през април на 17-ата конференция по "Световната мрежа" в Пекин, направиха още една крачка към увеличаването на мащабите и прецизността на проучванията. Те избраха комуникационна мрежа, чийто режим е почти в реално време - чат програмата MSN.

Нов мащаб
Ерик Хорвиц от изследователския център на Microsoft в Редмънд и Юри Лесковец от университета "Карнеги-Мелън" получили от ръководителите на корпорацията база данни с размери, за каквито учените от епохата преди интернет са можели само да мечтаят: изчерпателна информация за всички потребители на службата за мигновени съобщения MSN Messenger, също собственост на Microsoft. Изследователите проучили всички логове на програмата в продължение на 30 дни. За това време в нея влезли 242 720 596 души, от които 179 792 538 изпратили поне едно съобщение. Обемът на събраните данни съставил около 4,5 терабайта. Специален осемпроцесорен сървър с 32 гигабайта памет копирал данните в продължение на 12 часа.
Учените можели да видят кой кога е влязъл и излязъл от програмата, кой кого е добавил или изтрил от списъка си с контакти, кой в какъв разговор е участвал, колко съобщения е пуснал и получил и така нататък. Те не са имали достъп до текста на съобщенията и личните данни на потребителите с изключение на общодостъпните, които се попълват при регистрацията - възраст, пол, език и местонахождение, за уточняването на което се е използвал и IP адресът. Анализът на данните довел до много любопитни резултати Хорвиц и Лесковец създали графика с 179 792 538 върха и 1 342 246 427 "ребра".
Пиковете представлявали потребителите, нанесени взаимно в списъците си с контакти и изпратили поне едно съобщение. Използвани са данните само от разговори един на един, а не от общите чатове. Изследователите избрали 1000 случайни пика и изчислили най-кратките връзки, свързващи ги с всички останали. Оказало се, че за да се стигне от един произволен потребител до друг, трябвало да се премине средно през 6,6 "връзки" от други чатъри. Най-често срещаната стойност била точно шест стъпки. Най-дългият "път" между двама души бил 29 стъпки. Хорвиц заяви, че е изумен от това колко близък е резултатът им до този от 1967 г. "Дали не притежаваме свойството за естествена хармония на социалното общуване? - пита той. - Това поне е моят извод - по-нататъшните проучвания ще покажат останалото."
Елена Панова, в. Класа