През декември може да се вълнуваме за много неща, като едно от тях е дали желанията ни ще стигнат до Дядо Коледа, който би трябвало да се намира някъде на Северния полюс. И ако той може и да си е решил проблема с традиционна писмена кореспонденция, екипът от учени в другия край на планетата - Антарктика - искат нещо, с което всички сме свикнали: високоскоростен интернет. В периода между октомври до февруари регионът е особено често посещаван поради факта, че тогава е летният сезон и е идеалното време за провеждане на научни изследвания на различни тематики - от климата до бъдещето на океаните. А Антарктида е единственият континент, на който липсва високоскоростен интернет. Това обаче скоро може да се промени.

По-рано тази година NSF (National Science Foundation) започна сериозно да проучва възможността за изграждане на оптично трасе, което да преминава по морското дъно от Антарктида до съседните Нова Зеландия или Австралия. Идеята за първи път беше повдигната преди малко повече от десетилетие, но други проекти бяха с по-висок приоритет. „Това би променило фундаменталния опит от живота в Антарктида“, твърди Питър Неф, глациолог и асистент-професор в Университета на Минесота. Изследователите биха могли да предават на живо ежедневни операции, вместо да разчитат на архивни записващи устройства, прогнозата за времето може да бъде подобрена, сателитните изображения могат да бъдат анализирани в реално време, киберсигурността може да бъде напреднала и участието в проекти може да се разшири извън тези, които провеждат изследванията единствено на място. От друга страна самият кабел може да се използва за събирането на нов вид данни - например чрез нова техника, наречена „разпределено акустично наблюдение“, може да се получават сеизмични данни. Към трасето могат да бъдат добавени сензори, чрез които да се извършват непрекъснати наблюдения на температурата и налягането в Южния океан - ключово място за идентифициране на измененията в климата. Разбира се, подобна иновация може и да промени начина, по който действа общността, защото именно изолацията спомага за нейната сплотеност. Въпреки това според Патрик Смит - мениджър по технологично развитие към NSF - „подобряването на комуникациите ще премахне някои тежести, ще направи много по-лесно за [хората] да бъдат разположени на терен и ще разшири опита за хора, които не могат да бъдат тук“. Той добавя, че разглеждат възможността като трансформация, като не изключват тя да предизвика неочаквани предизвикателства. Разбира се, трябва да се обсъдят множество ключови детайли като пътят на оптичното трасе, околната среда и потенциалните опасности и затруднения.

Снимки: Shutterstock

Виж още: Колосално влечуго с криле е било най-голямото летящо животно на планетата ни