Слухови илюзии: най-странните звуци, които някога може би сте чували

Слухът е истински дар. Това най-добре знаят хората, чийто слух е бил нормален, но по някаква причина вече е увреден. Възприемането на звуковите вълни от човешките слухови органи е толкова сложен процес, че се описва дори математически, докато в същото време устройството на органите на слуха (външно, вътрешно ухо и връзките с мозъка) изглеждат не чак толкова сложни.

Нека оставим обаче математиката, невробиологията и анатомичните проблеми на специалистите. Помислете над един прост пример – намирате се на оживен среднощен купон на някой пореден тимбилдинг, музиката е на „макс“, а всички около вас ухилено се надвикват, докато бърборят. Според някои съвременни изследвания дори когато сме максимално ангажирани с разговор в шумна обстановка, нашият мозък контролира едновременно (без да разберем) не само конкретния разговор, но и фона, околните шумове в много голяма степен. По този начин се контролира почти несъзнателно човешкият говор така, че когато се налага, той е по-тих спрямо обстановката и обратно. Ако това наглед просто явление не се случваше непрекъснато, то нашите думи по време на силен шум щяха да бъдат объркани и неразбираеми.

Интерпретацията и чистото възприемане на отделните звуци може страхотно много да се различава при отделните хора. Колкото и странно да ви звучи. Не става дума за това, дали на някой му харесва определена песен, или пък нещо му звучи дразнещо, силно или фалшиво. Науката е доказала категорично, че съвсем конкретни „особени“ звуци могат да се възприемат коренно различно от различните хора дотолкова, че да предизвикат дори ожесточен спор кой какво всъщност е чул.

Парадоксът на тритона

Един класически пример, в който човек може да чуе четири двойки ноти. И тук възниква вълшебният въпрос – каква е всяка втора нота от всяка двойка – по-ниска или по-висока?

Правени са редица опити и демонстрации на този парадокс, като например пускането на този запис в лондонски пъб. Хората в различните части на помещението трябвало да слушат звука и да вдигат ръка при повишаването или понижаването на нотите. И резултатът винаги е доста категоричен – хората (аудиторията) се разделя почти 50 на 50. Едните казват, че чуват повишаване, а другите – понижаване. Този факт дори предизвиква безпокойство при много хора, защото те подсъзнателно се нуждаят от чувството за еднакво възприемане на околния свят. И при коренна разлика започват да си задават въпроси, дали всичко е наред.

Интересно е, че правилен отговор в случая няма. Всяка нота в този случай представлява съвкупност от различни генерирани компютърно тонове, разделени на октави. Така че е невъзможно да се каже дали следващият тон е по-нисък или по-висок спрямо предишния. Но човешкото възприятие тълкува, интерпретира зададената информация според собствени (неясни засега) критерии.

И още малко за парадокса на тритона. Според проучванията на Диана Дойч от университета в Сан Диего, Калифорния, нашият отговор на този звуков въпрос вероятно зависи от… нашия акцент или език. Например калифорнийците по правило достигат до заключения, съвършено противоположни на тези на хората, живеещи в Англия. Поради тази причина изследователката смята, че речевите навици, заложени още в ранна детска възраст, вероятно формират и способа, по който мозъкът съпоставя музикалните ноти.

Илюзията за повишаващия се звук

Пуснете и слушайте внимателно посочения малко по-надолу звуков фрагмент. Какво чувате? Много хора чуват просто един непрекъснато повишаващ се като честота звук. Но на практика няма нищо такова! Фактически това е… цикъл. Новото повишаване на честотата на звука започва, когато завършва предишното, като всички са с абсолютно еднаква „звукова крива“.

Този ефект създава звуков и визуален еквивалент на вечно движение. Ефектът е използван дори в киното – Кристофър Нолан го вкарва в действие в лентата си за Батман – „Черният рицар“, създавайки впечатление за постоянно ускорение на оборотите на двигателя на уникалния мотоциклет. Освен това същият ефект с уловката със звуковите еднакви редици е използван при главозамайващата безкрайна стълба във видеоиграта "Супер Марио 64".

Илюзията на призрачните думи

Отново обърнете внимание на следващите звуци, ако трябва - слушайте повторно. Лично на мен ми се струва, че женски глас повтаря безкрайно фразата no way. Но много други слушатели се различават в мненията си, като твърдят, че чуват някоя от следните думи: love me, run away, window, welcome, no brain, rainbow, raincoat, bueno, nombre, mango, Broadway, Reno, melting. Този факт само доказва, че нашите очаквания формират до голяма степен нашите възприятия.

Ние очакваме да чуем думи и мозъкът ни превръща неразбраните звуци в нещо доста по-определимо. Само че и различно за различните хора.

Силата на очакванията вероятно също лежи в основата на неловките ситуации, когато например сте разбрали погрешно дадена фраза или изречение. В повечето случаи това се случва, ако по някаква причина звуците са неясни (отсрещният човек говори тихо, с акцент, завалено, затруднено и т.н.).

Скалата на илюзиите, или защо десняците и левичарите чуват различно?

Знаете ли, че според много изследователи десняците обичайно слушат и чуват високите звукови тонове с дясното ухо, а левичарите – с лявото или с двете? Това е много изразителен пример за факта как неголеми индивидуални различия в структурата на мозъка могат радикално да изменят нашите възприятия. Но освен това забравяме, че нашите усещания силно се различават от тези на човека до нас – просто ние си мислим, че са еднакви, че БИ трябвало да са еднакви.

Способността на мозъка да формира и усъвършенства нашите осезателни чувства по принцип ни помага да се ориентираме в околния свят. Затова например хората могат да различат и чуят вика „спри!“ на фона на силния шум от множеството едновременно движещи се автомобили. Този слухов безпорядък може да се сравни с купа спагети, в която, макар и общото количество храна да изглежда еднакво и на купчина, вглеждайки се внимателно, виждаме всяка отделна спагета. По същия начин мозъкът може да „разплита“ автоматично всеки отделен звук от съвкупността от шумове.

Всеки от нас ежедневно се превръща в нещо като детектив, разследващ обаче не убийства, ами ходещ по следите на звуците. Това е така, защото получаваме голямо количество нееднозначна информация, разшифроваме и я ползваме, и то по толкова ефективен начин, че дори едва ли го забелязвате.
Проучванията на невробиолози и анатоми тепърва ще навлизат във все по-дълбоките дебри на човешкото съзнание, психика и начина, по който работят сетивата. Следейки тези научни факти, всички ние би трябвало да чувстваме огромно уважение към собствените си уши – заради удивителния начин, по който те приемат отсяват и превръщат смесената информация в нещо разбираемо за човека.

Звуковите илюзии, подобни на посочените, се намират лесно в интернет и могат да помогнат и на вас да оцените това чудо на човешкия организъм. Слушайки приложените към статията странни звуци, вие вероятно постепенно ще разберете, че слухът не е просто един обикновен дар, без който „все пак се живее“. Звуците, които непрекъснато всички с вас чуваме, всъщност са нещо много по-сложно, което е значително опростено и пригодено за възприятие от нашите мозъци.