Доста често напоследък след залеза на Слънцето на небето в северните ширини се наблюдава едно странно явление - появяват се трептящи тънки облаци, наречени „сребристи“. Тази година тези необичайни облаци са се появили доста по-рано и далеч по на юг, отколкото това се е случвало досега.

Сребристите облаци се намират в атмосферата на Земята по-високо от всички останали познати облачни структури. За първи път те са наблюдавани през 1885 година след изригването на вулкана Кракатау, като са били забелязване единствено в най-северните райони на планетата. Странното е, че напоследък тези облаци са с по-голяма честота и интензивност, като в момента те се появяват на ширини, където никога досега не са били виждани.

 

През 2009 година учените от американския Национален център за изследвания на атмосферата огласиха теория, че зараждането на сребристите облаци в южните региони се явява ранен индикатор за промените в климата в горните слоеве на атмосферата. Днес новите данни от спътниците в програмата NASA AIM потвърждават тази възможност.

Според думите на наблюдателя на проекта AIM Джеймс Ръсел завишените нива на метан може да усилват зараждането на сребристите облаци. „Когато метанът се издига в горните слоеве на атмосферата, той се окислява в серия комплексни реакции и образува водна пара“, казва Ръсел. „Тази допълнителна водна пара след това може да образува остатъчни ледени кристали за формирането на сребристите облаци“.

Тъй като полярните региони на планетата се нагряват през летните месеци, водната пара се издига по-високо в земната атмосфера. Тук и най-малките частици прах, останали от изгорелите метеорити, вулканичните изригвания и дори след изстрелването на ракети, стават центрове за кристализация и образуване на лед. Прозрачни на дневна светлина, кристалните облаци са видими при изгрев или залез, отразявайки слънчевите лъчи от линията на хоризонта. Те се реят толкова високо в атмосферата, че може да сияят дори през нощта. Обикновено такива нощни облаци достигат пика на своята интензивност по време на 11-годишния слънчев минимум. Интересното е, че тази година е точно обратното – това е година на слънчевия максимум. Тези промени в появата на облаците трябва да ни напомни за изключително сложната природа на земната атмосфера. Охлаждането на стратосферата вследствие от повишаването на нивото на парниковите газове явно променя посоката на циркулиране на въздуха по цялата планета, макар че точно как се случва това, засега си остава пълна загадка.