Тунгуската катастрофа 100 години загадка

Въпреки че тунгуската катастрофа скоро ще навърши 100 години и досега предизвиква много въпроси след учените и привлича вниманието на широката публика.

Това е единствената в човешката памет голяма космическа катастрофа, чиито последствия са съпоставими с ядрен удар.
Ако Тунгуският метеорит бе паднал в гъсто населен район, броят на жертвите би бил милиони.

В Слънчевата система има милиони тела комети, метеорити, астероиди много от които, ако паднат на Земята, могат да предизвикат подобна катастрофа.

Природата на падналото в сибирската тайга космическо тяло и до сега не е напълно ясна, както не ясно и какви небесни обекти човечеството трябва да следи, за да се избегне повторението на подобно бедствие, коментира агенция Новости.

Изучаването на тунгуската катастрофа позволява да се видят всички екологични и геофизически последствия от падането на космическо тяло на Земята, да се направят изводи за възможните последствия от подобни събития.

Катастрофата
Тунгуската катастрофа става на 30 юни 1908 година, в 7.14 часа местно време (0.14 часа по Гринуич), в басейна на река Подкаменная Тунгуска, близо до село Ванавара, в район с географски координати 60°53' северна ширина и 101°53' източна дължина.

Огненото кълбо, прорязващо небето се видяло от огромна територия зоната на видимост на болида била около 600 километра. На хиляди километри се чувал грохот, който предизвикал паника сред населението.

Полетът му завършил с гигантски взрив над безлюдната тайга, на височина 7-10 километра. Той станал причина за земетресение с магнитуд 4.7-5 по Рихтер.
Мощността на взрива била между 10 и 40 мегатона тротилов еквивалент, което отговаря на енергията на средна водородна бомба. Дори на 100 километра от епицентъра очевидците получили слаби изгаряния.

Най-близкото селище до мястото на падането на 20 километра - бил чергарски табун, чиито палатки били вдигнати във въздуха от взривната вълна.

Взривът изравнява със земята гора на огромна територия на площ 2150 кв. километра (това е приблизително площта на съвременна Москва) и предизвиква мощен горски пожар.

В първите дни след катастрофата в цялото северно полукълбо от Бордо до Ташкент и от бреговете на Атлантика до Красноярск се наблюдават странни атмосферни явления: необичайни яркост и цветове на сумрака, светло небе през нощта, ярки сребристи облаци, дневни оптични ефекти хало и венци около Слънцето.

Катастрофата предизвиква и колебания в магнитното поле, напомнящи по параметрите си смущенията след височинни ядрени взривове.
В Антарктида било засечено необичайно по форма и мощност полярно сияние, описано от британската експедиция на Шекългън.

Изследванията
Едва 20 години по-късно в района на катастрофата пристигат учени. Първият изследовател на тунгуския феномен е Леонид Кулик, чиято експедиция прониква в района на катастрофата през 1927 година и намира изгорената гора.

Учените предполагали, че става дума за метеорит и очаквали да намерят ударен кратер от сблъсъка. Усилията им обаче останали без успех, както и изследванията на следващи експедиции.

Така се родила главната загадка на Тунгуския метеорит над тайгата явно е имало мощен взрив, повалил гората на огромна плащ, но това, което го предизвикало, не оставило никакви следи.

Единствено мощността на взрива е показател, че космическото тяло е имало маса няколко десетки хиляди тона; смятало се, че такова голямо количество вещество не би могло да изчезне безследно, но до момента не са намерени следи от него.

Хипотезите
През 1934 година за първи път е изказано предположението, че през 1908 в земната атмосфера е навлязъл не метеорит, а комета.
Тъй като ядрото на кометата се състои предимно от замръзнал газ и лед, това би обяснило липсата на останки от космическото тяло.
По-късните изследвания на Халеевата комета показали, че тази хипотеза не е напълно вярна количеството на трудно топимите вещества и по-точно силициевите съединения в кометата се оказали повече от предполаганото по-рано.
На мястото на катастрофата трябвало да има значително количество вещество, което не било открито.

Въпреки това кометната хипотеза, наред с астероидната, остава най-популярната в средите на учените.

След появата на атомното оръжие тунгуската катастрофа отново привлича вниманието сходството между това събитие и ядрен взрив е очевидно.

Според писатели фантасти причина за катастрофата е взрив на чуждопланетен кораб. Някои учени също твърдят, че подобна експлозия може да се породи само от вътрешната енергия на космическо тяло.

Липсата на вещество от обекта навежда американския астроном Линкълн ла Плаза на мисълта, че тунгуският метеорит се състоял от антивещество, а взривът е предизвикан от анихилацията му със земната материя.

През 1973 година американските физици Албърт Джексън и Майкъл Райън изказват хипотезата, че Тунгуският метеорит е бил миниатюрна черна дупка, която влязла в Земята през Сибир и преминавайки през земното кълбо, излязла в района на Северния Атлантик.

Някои учени се опитват да обяснят катастрофата с чисто земни причини вулкан, гегантска кълбовидна мълния.

Накрая, в средата на 90-те години катастрофата се обяснява и с дейността на човека.
В книгата си предсказателят Манфред Димд изказва идеята, че взривът е следствие на експеримент на американския изследовател Никола Тесла за предаване на електромагнитни вълни на разстояние.
Няколко месеца преди взрива Тесла твърдял, че може да освети пътя към Северния полюс на експедицията на знаменития пътешественик Пири.
При опита да осъществи този експеримент се оказало, че изчисленията му са грешни.