Търси се изкуственият интелект

Изкуственият интелект. Възможен ли е? Кога би могъл да „се случи”? Как ще се отрази евентуалната му поява върху нашата цивилизация? Това са въпроси, които занимават човешкия ум още от зората на времето.

От мига, в който първите искрици на интелект са проблеснали в очите на Homo Sapiens, една от най-натрапчивите идеи и стремежи, родени от търсенията на жадния за още човешки разум, са свързани с мисълта за неговото възпроизвеждане по изкуствен път.

Станала известна през вековете като „Изковаване на боговете”, тази тема неизменно присъства не само във всички измерения на популярната култура - кино, литература, видеоигри, но и занимава поколения научни умове.

Невъзможно е да се говори за изкуствен интелект, без да споменем името на Алън Тюринг – британски математик, сочен за един от бащите на съвременната компютърна наука. През 50-те години на миналия век той предлага интересен тест, станал популярен като Теста на Тюринг, с помощта на който да бъде установено дали една машина притежава или не собствен интелект (или самоосъзнаване).

Идеята на теста е проста, но елегантно гениална. Тя включва човек и машина, разделени от непроницаема стена. Помежду им се води диалог. Ако в рамките на определено време човекът не успее да отгатне дали срещу него стои машина или друго човешко същество, тестът се счита за успешен.

Макар да изглежда като сравнително лесна за постигане задача, и до днес Тестът на Тюринг се оказва непреодолимо препятствие дори за най-съвършените компютърни системи и експертни програми. Причината за това се крие най-вече в трудно уловимата концепция за „интелект” (и по-специално човешки интелект).

Учените обикновено разделят този проблем на две части. Едната касае така нареченото „неинтелигентно” човешко поведение. Това са действия, които по същество не са плод на логиката и интелекта, като съзнателно въвеждане в заблуждение (или по просто казано – способността да се лъже), изричането на обиди или дори нещо толкова присъщо на хората, като способността им да грешат.

Другата страна на този проблем е интелигентно поведение, което не е човешко по своята природа. Макар да е наистина удивително постижение на естествената еволюция, човешкият мозък има своите безспорни ограничения. Ако например е изправен пред комплексна математическа задача, той може да се окаже в невъзможност да я разреши или достигането до решение може да му отнеме прекалено много време. В такива случаи демонстрация на светкавично достигане на решение е ярко доказателство за нечовешки способности, т.е. резултат от действието на нечовешки интелект.

Именно в тези две насоки се крият най-честите причини за провал на машините в Теста на Тюринг. За човека от другата страна на преградата е прекалено лесно да установи един от двата вида поведение – липса на някои типично човешки качества или присъствие на други – свръхчовешки.
Една от най-интересните и находчиви интерпретации на тази конкретна идея можете да видите в култовия сериал Star Trek: The Next Generation. Там един от главните герои, превърнал се в икона, образ на „Пинокио от бъдещето” – командир Дейта, е олицетворение на стремежа на изкуствения интелект към повече хуманност.

Не по-малко любопитна е кривата в развитието на концепцията за изкуствен интелект в научната сфера. Първият голям бум на този вид разработки логично се случва в зората на компютърната ера. По време на следвоенните 50 и 60 години на миналия век британското и американското правителство успоредно (и в общи линии независимо едно от друго) финансират огромни по обем проучвания и научни разработки в тази област. От особено голямо значение през този период са достиженията на легендарния Department of Defence и по-специално прословутата агенция DARPA. Това е време на голям научен оптимизъм по отношение на изкуствения интелект и много от умовете, ангажирани с този вид разработки, като Марвин Мински, Джон Маккарти и Хърбърт Саймън, са убедени, че от създаването на истински самоосъзната машина ги делят не повече от две десетилетия.

За съжаление само няколко години по-късно става ясно, че комплексността на проблемите в тази област е била, меко казано, подценена. В средата на 70-те под натиска на прогресивно увеличаващата се група критици на идеята за изкуствен интелект голяма част от финансирането на този вид разработки е отклонено към „по-продуктивни проекти”.

Следва период, известен в научните среди като „ИИ зима”.

В началото на 80-те започва известно раздвижване в тази област, провокирано най-вече от комерсиалните успехи, реализирани от така наречените „експертни системи”. Става дума за ИИ програми, симулиращи (някои от тях доста успешно) аналитичните умения и познания на един или няколко човешки експерти.

До средата на 1985 г. пазарът за ИИ експертни системи достига обем от няколко милиарда долара. По това време Япония започва да „налива” сериозно финансиране в проекта за създаване на пета генерация компютри – серия научни разработки, почиващи на успехите, постигнати от щатските и британските учени в ИИ сферата през 50-те и 60-те години.

През 1987 колапсът на пазара за така наречените LISP машини (едни от първите масово достъпни, персонални работни станции) води до втора „ИИ зима”.

Нов подем в тази област настъпва едва в края на 20 век. През 90-те ИИ разработките преживяват бурен разцвет, макар и случващ се до известна степен „зад кулисите”. Сериозни постижения са отбелязани в различни сфери на ИИ приложение: медицинска диагностика, събиране и обработка на информация (data mining), логистика и други.
Основното, което катализира този успех, е драстичното нарастване на компютърната изчислителна мощ (описано от Закона на Мур), както и акцентът върху разрешаването на специфични проблеми, съчетано със засилване връзката между съществуващите ИИ разработки и други сфери на науката.

Едно от най-забележителните постижения през този период, придобило широка популярност, е създаването на прословутия шахматен компютър Deep Blue от IBM. През периода 1996 - 1997 г. той на няколко пъти се среща със световния шампион по шах Гари Каспаров и през май 97-а става първата машина, победила човек в тази уникална игра при неконтролирани условия.

Основната „сила” на Deep Blue, разбира се, се крие във впечатляваща му, „груба” изчислителна мощ. През 1997 г. той е 259-ият най-бърз суперкомпютър в света и е изграден от огромен масив RISC процесори, обединени в 30 възела с пикова скорост от 11.38 GFLOPS.

Всичко това ни води до нашето собствено съвремие, когато сме свидетели на не по-малко впечатляващи успехи в сферата на ИИ, които обаче вече се побират в дланта на всеки. Естествено става дума за невероятната Siri на Apple – удивителния софтуер за разпознаване на реч и гласово търсене, който е стандартна част от новия iPhone 4S.

Въпреки удивителната си природа обаче Siri не е изолирано явление. Най-сериозният конкурент на Apple в пазара на мобилни устройства предлага някои също толкова добри алтернативи за гласова навигация, като Vlingo Virtual Assistant, Speaktoit Assistant и Skyvi – всяка от тях може да намерите в Android Market.

Естествено подобни смайващи с интелигентността си програми не са се появили просто така и са плод на повече от 40-годишен опит, натрупан в тази сфера. Това не ги прави по-малко удивителни – дори само заради революционния си, новаторски метод за контрол. Вместо заучаване на предварителен набор от команди те могат да „разбират” и изпълняват интелигентно вашите искания, които просто им казвате – по максимално естествен начин, така както общувате с кое да е човешко същество около вас.

Разбира се, Siri е поредната малка (но съществена) стъпка напред в развитието на идеята за изкуствен интелект. Най-важното тук са не просто възможностите, които програмата предлага, а самият факт, че тя се доставя като стандартна част от един комерсиален, масов продукт. Иначе казано – Siri е свидетелство, че ИИ концепцията е готова да напусне окончателно затвореното пространство на научните лаборатории и специфичните бизнес/промишлени сфери на приложение и да навлезе в ежедневието на всеки от нас.

Какво вещае бъдещето на ИИ от гледна точка на днешните достижения в тази област?
Учените са раздвоени по този въпрос. Някои от по-оптимистично настроените (като американския учен, изобретател и футуролог Реймънд Курцвейл) са убедени, че от създаването на истински ИИ, способен да премине успешно Теста на Тюринг, ни делят не повече от 30 години. Той дори се е обзаложил с един от по-песимистично настроените си колеги - Мич Капор (създателя на софтуера Lotus), на крупна сума пари, че това ще се случи до 2029 г.

Дали това ще се случи и кой от двамата ще спечели баса? Ще поживеем – ще видим. В крайна сметка 2029-а не е чак толкова далеч и ако оптимизмът победи песимизма, нищо чудно всички ние съвсем скоро да станем свидетели на раждането на истинска мислеща машина.