Някога отдавна в пещера на север от Дуранго, Мексико, някой е отишъл по голяма нужда. Всъщност направили са го доста хора, а тези събития са се разпрострели в доста дълъг период от време – от около 725 г. до 920 г., смятат сега изследователите. Благодарение на сухите условия в пещерата, когато археолозите са проучвали мястото през 50-те години на миналия век, изпражненията са били в доста добро състояние. Изветрели, сухи и пълни с фибри, тези проби от изпражнения са дали на учените ценна информация за това с какво се са хранили хората в древността и какво е живяло в червата им.

Отлаганията от пещерата са пътували много, като са били изпратени в различни лаборатории, които се интересуват от тяхното изследване. През 2021 г. един международен екип от сътрудници анализира ДНК-то, съдържащо се в старите изпражнения – или палеофецес, както се наричат деликатно, – за да види дали може да идентифицира микробите в чревния микробиом на хората, които са ги произвели.

Сега в нова статия, публикувана в PLoS One, друга група изследователи погледна с ново око на ДНК, взета от 10 от изпражненията. Резултатите им до голяма степен потвърждават по-ранно откритие: хората, които са произвели тези изпражнения, са били дом на цяла менажерия от паразити.

Обикновено изпражненията, с които работи Дрю Капоне, водещият автор на проучването, са много по-пресни. Като микробиолог по околната среда в Университета на Индиана Капоне изучава как санитарните условия влияят върху здравето. „Нашата работа се състои в това да разгледаме: Как изпражненията попадат в околната среда? Къде се намират изпражненията в околната среда? Как инфраструктурата предотвратява попадането на изпражненията в околната среда? И накрая, какви са последиците от изпражненията върху здравето на децата?“, казва той.

Капоне и колегите му се интересуват от използването на техники за откриване на патогени в съвременни фекалии върху древни фекалии. Тези методи сортират ДНК в проба, търсейки специфични гени, които са белези на паразити като острици, както и бактериални патогени.

За да извлекат тази ДНК, изследователите трябваше да вземат проби от палеофекалиите от пещерата. Това се оказа по-трудно, отколкото очакваха: „Трябваше да смелим тези древни фекалии на прах. Не можехме да отчупим парчета“, казва Капоне. Те извършиха процедурата, за да търсят съвпадения на ДНК, и получиха резултати, които сочат, че в изпражненията са се намирали редица различни патогени, включително острици, протозойният паразит гиардия и различни патогенни бактерии.

Много от фекалиите се оказаха положителни за множество организми. Според опита на Капоне толкова голям брой патогени не е необичаен в места с лоши санитарни условия, което го кара да подозира, че хората, които са оставили тези фекалии преди толкова много векове, са били в подобна ситуация.

Капоне твърди, че много от тестваните организми не са в състояние да живеят дълго извън човешкия стомах, така че рискът от получаване на фалшив положителен резултат от съвременна ДНК, уловена по време на пътуването на изпражненията, може да бъде доста малък. Освен това специализираните лабораторни изследвания на древна ДНК могат да бъдат скъпи, а тази по-стара техника е по-достъпна.

Хубенер, който е част от екипа, стоящ зад статията от 2021 г., анализираща проби от изпражнения от пещерата, казва, че е скептичен по отношение на съвпаденията с бактерии – те могат да бъдат особено трудни за идентифициране в древни проби с тази техника. Все пак, предвид това, което екипът му е открил, и предвид това, което знаем за биологията на паразитите, той казва, че заключенията за по-големи паразити като червеи са на по-солидна основа. „За мен това е правдоподобно“, казва Хубенер.

Би било особено интересно да се използват както старите, така и новите техники върху едни и същи проби. Това би показало ясно какво могат да открият надеждно по-старите техники, което се потвърждава и от по-новите, по-стриктни процедури.

Снимка: Unsplash

Виж още: NASA със сериозни мерки за защита на Земята от мистериозната комета с размерите на Манхатън