!Убийци по рождение

Текст: Албена Йорданова.

Възможността избирателно да се атакуват и убиват ракови клетки с помощта на специфични онкологични вируси дава огромни шансове на учените в борбата с коварната болест. Един от очакваните проблеми обаче е, че собствената ни имунна система също разпознава и започва да се бори с външните нашественици. Защитните ни бариери могат да се преодолеят само ако при вкарването на онкологичните вируси съдействат собствените ни имунни клетки. Как обаче те могат да бъдат заблудени, за да не нападат полезните вируси?

Лошите образувания
И днес човечеството продължава да търси панацея за лечението на раковите заболявания. Сложността при терапията се състои в това, че по своите биологични характеристики раковите клетки се отличават слабо от заобикалящите ги здрави тъкани и трудно се откриват. Самите тумори са видоизменени собствени клетки, загубили нормалния си строеж и функция. Те са способни да се делят неограничено, при което се получава разрастване на тъканта. Различават се два вида новообразувания: доброкачествени, които нарастват бавно (миом, липом, фибром, аденом), и опасните злокачествени (рак, сарком), които са бързо растящи, разрушават тъканите и се пренасят по кръвен и лимфен път към другите органи. В сравнение с нормалните, туморните клетки са по-малко зависими от растежни фактори, много по-устойчиви са на лекарствени препарати и притежават неизвестни механизми, които ги правят невидими за собствената ни имунна система.
Известно е, че използваните широко в борбата с рака радиационни и лекарствени средства убиват не само раковите, но и нормалните клетки в съседните тъкани и органи, което води до нежелани странични ефекти. Шансовете за успешно лечение биха се увеличили значително, ако можем да установим точното разположение и да унищожим само туморните клетки. Една от възможностите е, собствената ни имунна система сама да разпознава специфичните антигени, локализирани на повърхността на раковите клетки, и да ги атакува. Оказва се обаче, че само ограничен брой ракови клетки могат да образуват подобни антигени, което усложнява разпознаването им. Ето защо учените предлагат въвеждането на нов метод, при който в болните се вкарват вируси, притежаващи повишена специфичност да разпознават и унищожават прицелните си мишени - раковите клетки.

Естествените убийци
Резултатите от изследванията на Стив Торн и съавтори, публикувани в авторитетното научно списание Science, показват, че антивирусните бариери могат да се преодолеят, ако директно се използват собствени имунни клетки за пренос на онкологичните вируси към раковите образувания. В своите експерименти учените използват специфична популация на Т-лимфоцити имунни клетки, популярни в науката като естествени убийци. Те предварително са заразени с определен вирус, разпознаващ и атакуващ само ракови клетки. Обикновено този вирус е от групата на поксивирусите, известни отдавна в медицината с онкологичните си свойства, а също и като основна съставка на ваксината против едрата шарка.
Т-лимфоцитите са един от компонентите на естествената имунна защита на организма от различни злокачествени тумори. Предимството при използването им се състои в това, че те лесно могат да се размножават в хранителна среда при добавяне на специфични антитела и фактори на растежа и едновременно с това да се заразяват с полезния вирус. Те са способни да унищожават раковите новообразувания, разпознавайки специфични молекули, наречени лиганди на стреса, разположени по повърхността на раковите клетки. Те представляват особен клас молекули, които се синтезират в отговор на стресов фактор (например при повишена температура или при възпалителен процес), а също така се откриват и върху ракови клетки.

Пълен регрес на рака
Екипът на Стив Торн тества генетично модифициран вариант на поксивирус, който преимуществено се размножава в ракови клетки и спира растежа на туморите. При проведените експерименти с болни от рак мишки авторите убедително показват, че само 48 часа след вътревенозното въвеждане на заразени с вирус Т-лимфоцити, болшинството от вирусните частици се локализират в туморните области. Нещо повече при 75% от опитните животни само венозното вкарване на заразени с вируса Т-лимфоцити било напълно достатъчно за пълен регрес на раковите образувания. Оказва се, че ако в организма се вкарат само вируси или само Т-лимфоцити, се увеличава продължителността на живота на контролната група мишки, но не се унищожават туморите.

Без съмнение резултатите от експеримента са впечатляващи. Необходимо е обаче да се преминат редица клинични тестове, преди да кажем, че има сигурен лек за рака. Как имунната система на човек ще реагира на многократното внасяне на заразени с вируси лимфоцити и какви ще бъдат евентуалните странични ефекти? Дано правилният отговор на тези жизненоважни въпроси учените да намерят скоро.

От списание HiComm